Някои хора имат този навик: идват в нечия къща и вземат каквото искат. Така и не разбрах какво мотивира такива хора.
В нашето семейство свекърва ни има подобен вреден навик.
Нещата, които свекърва ми взе от нашата къща, бяха много различни. Балсам за коса, месо от фризера, преса за коса, нова, наскоро закупена. Когато забелязах, че ютията не е на обичайното си място, веднага се обадих на майката на съпруга ми.
Оказа се, че тя е тази, която го е завлякла. Например този, който имаше сестра й, беше развален, така че тя реши, че можем да купим нов. Тя ми отговори така и веднага затвори. Явно, за да не започна да се карам с нея.
Със съпруга ми скоро ще празнуваме годишнина от сватбата. Вече пет години сме заедно. По този повод решихме да отидем на ресторант. Просто имам красива рокля, но нямам достатъчно обувки, за да вървя с нея. Така че си купих нови обувки.
Много красиви, високи токчета, черни. Пасват на крака ми като ръкавица. Много се зарадвах и прибрах покупката в шкафа, за да може тя спокойно да изчака подходящия повод.
До празника оставаше около седмица. Закъснях на работа и не можах да взема детето си от детската градина. Обадих се на съпруга ми и се оказа, че и той не може да дойде. Помолих майката да доведе внучката си у дома. Тя тръгна след нея. Не знаех, че свекърва ми ще бъде в нашия апартамент. Съпругът ми каза едва по-късно, че не е казал нищо нарочно, за да ме успокои.
Този ден се прибрах от работа много късно. Събу обувките си и ги прибра в гардероба. И тогава разбрах, че нещо липсва.
Няма следи от нови обувки!
Веднага изтичах при съпруга си с въпроси. Той дори не разбра за какви обувки говоря. Според него имам твърде много обувки за запомняне.
Тогава той ми призна, че детето е докарано от тъщата. Веднага разбрах всичко и й се обадих. Да попитам къде са ми изчезнали обувките.
Свекървата чистосърдечно си призна, че ги е взела и ги е дала на сестра си. Например, имам много обувки, всичко е наред, няма да загубя пари. Сестра й, оказва се, има повече нужда от това!
— Но вече няма да мога да ги дам. Петата им се счупи. Купете си нови, нищо страшно!
И веднага затвори, за да не дава повече обяснения. Просто седях там и се ядосах, неспособен да направя нищо друго относно ситуацията.
Съпругът ми сви рамене и каза, че просто ще ми купим нови обувки. Можем да си го позволим. Нищо подобно, няма проблем. Както винаги, когато майка му открадне нещо от нашия апартамент. Никога не го е виждал като голям проблем.
Когато отидохме в магазина, специално избрах най-скъпите обувки. За да бъде обезсърчен да се отдаде на майка си.
Красиви, много по-добри от тези, които свекърва ми открадна. Но те също струват няколко пъти повече. За тези пари можехме да си купим нов компютър. Никога не съм имал толкова скъпи обувки. Но можем да си го позволим, нали?
Съпругът ми беше много ядосан, но накрая трябваше да ме посрещне на половината път. Самият той каза, че със сигурност ще ми купи нови обувки. Освен това майка му винаги краде неща от нас. Но беше необходимо да се овладее!
Прибрах се у дома много щастлив. Новите обувки ми харесаха дори повече от старите. В крайна сметка спечелих.
Но съпругът явно не беше много доволен; той мърмореше през целия път. Но не му обърнах внимание. В крайна сметка той самият беше виновен за тази ситуация.
Преди да имаме време да влезем в апартамента, майка ми се обади на съпруга ми. Щеше да ни посети отново.
„Ще дойда при теб и ще донеса замразени зеленчуци“, каза тя. – Остави го при теб, ще го взема по-късно. Няма къде да го сложа.
- Не! – възкликнал ужасен съпругът. - Няма да се отбиеш. И е по-добре никога да не идваш. Посещенията ви се оказват твърде скъпи. Просто забрави къде живея за няколко години. Така ще е по-добре.
