Има толкова много ситуации, които излагат на риск връзката и брака ни. Изневярата разбира се е едно от тях и въпреки това някои хора прощават изневярата и избират да минат по трудния път и дадат възможност на връзката и евентуалния си бъдещ щастлив живот.
За някои, да се изправят пред света навън без комфорта, който им дава една връзка е много по-страшно от болката, която ще преживеят при изневяра от страна на партньора. Били са с този човек в продължение на години и да се озоват на „пазара за гаджета“ им се струва най-страшното нещо на света. Чувството ми е добре познато и повярвайте ми, то може да се случи на всекиго. Знаейки, че няма да видиш, или да чуеш гласа на човека, който си свикнал да чуваш и виждаш си е малко плашещо. Особено ако си прекарал дълго време с него и дори си забравил какъв е бил животът ти преди да го срещнеш.
Какво се случва ако и други хора са включени в това? Като например деца? Те се страхуват да се разведат, защото са сигурни, че децата им ще преживеят голям стрес, ако го направят. Традициите също не бива да бъдат пренебрегвани. Според някои общества да се разведеш е голям грях и някои се съобразяват с това и просто не го правят, заради традициите, или другиубеждения.
Чувала съм момичета да казват „По-добре да плача на задната седалка на Мерцедес, с кожено палто, отколкото със стара престилка над печката“. Не се опитвам да предложа, че единствената причина, поради която мъжете и жените решават да простят изневярата е „спонсорството“, но в някои случаи, простата аритметика помага да се вземе точно такова решение и поради тази причина. Някои дори ползват финансовите проблеми на партньора си за извинение да кръшкат и очакват от него да толерира това.
Самообвинение и липса на увереност
Колко пъти сте чували „Заслужих си го!“ Този, който изневерява би трябвало да се чувства виновен, а не обратното. Няма нищо общо с полът, защото съм виждала и мъже и жени да попадат в този капан на самообвинението и търсейки достатъчно добра причина, за да оправдаят постъпката на партньора си. Не се опитвайте да ме разберете погрешно, опитвайки се да намерите щастлива развръзка. Единственият проблем е, че в никакъв случай не бива да се обвинявате за грешки, които не са ваши. Никой не заслужава да му изневеряват и неверникът ще трябва да доказва любовта си , а не обратното.
Някои толкова много обичат партньорите си, че е по-добре за тях да ги споделят и с други хора, отколкото да живеят без тях. Партньорите са със свързани души, докато другите могат да притежават отчасти телата им, докато душата и сърцето им принадлежи само на един. Този вариант би могъл да
проработи успешно, ако и двамата партньори са съгласни на него и правилно са поставили границата между сексуално привличане и духовно обвързване.
Ако партньорите се обичат един друг и имат достатъчно търпение и доверие, те могат да се опитат да поправят нещата. Това според мен е най-добрата причина за двама души да останат заедно след изневяра. Ако можете да простите и партньорът ви даде дума да не постъпва отново по същия начин, изневярата може да остане в миналото като един лош спомен назад и ще избледнява с времето в името на бъдещето.
Нежелание да се приемат фактите
Да разберете, че партньорът ви мами е все едно да изгубите войната, така че си затваряте очите и запушвате ушите и не желаете да приемете
фактите. Това е като позицията на капитан на потъващ кораб-отказвате да напуснете
кораба, с гордо изправена глава и независимо от лошите обстоятелства. Да
напуснеш кораба означава, че си страхливец, надявайки се, че лодките, които минават наблизо няма да забележат, че корабът ви потъва.
Винаги казват, че не трябва да се смесва бизнесът с удоволствията, защото може да се постигнат разногласия. Когато партньорите имат общ бизнес, осъзнаването, че бъдещето на цялото ви семейство зависи от способността ви да простите и да запазите спокойствие, за да не се провали бизнесът, то това е от най-трудните ситуации. Може да спите на отделни легла, но ще ви е трудно да се разведете, или да разделите бизнеса си.
Какво мислите, трябва ли хората да прощават изневерите си и ако да, то при какви обстоятелства?
