Старица след смъртта на съпруга й отива да живее със сина си, снаха и внука. С течение на времето си зрението и слуха ѝ се влошили и ръцете започнали да треперят, така че изпскала храната на пода.
Синът и снахата започнали да се дразнят от бъркотията, която правила, тогава ѝ поставили малка масичка в ъгъла, до килера за метлите, за да се храни.
По време на хранене, тя погледнала сина си, снаха и внука си да ядат на по-голямата маса, а очите й пълни със сълзи, но те едва говорили за нея, освен да я хокат, че е некадърна, когато изпускала лъжица, или вилица.
Една вечер, точно преди вечеря, детето си играело на пода с дъсчици.
- Какво правиш? - попитал бащата на сериозно.
- Правя малка масичка за теб и майка си, така да можете да се да се храните в ъгъла, когато порасна, казало момчето.
Бащата и майката останали безмълвни и погледнали към него. И след това те започнали да плачат. В един момент като узнали за злото, което са направили.
Същата вечер те върнали старата жена на мястото ѝ на голямата маса и от този ден тя винаги се хранила с тях. И ако изпуснела нещо на пода, никой не обръщав вече внимание на това.
