Здравословното състояние на Слави Трифонов от години е повод за всевъзможни спекулации. На водещият са били приписвани куп фатални диагнози, които за радост са се оказвали фалшиви.
Проблемите му започват по време на последното турне с Ку-ку бенд преди години, след като Трифонов пада в банята на хотелската си стая в Стара Загора. Половината му тяло остава в душ кабината, а другата половина отвън, като той се стоварва със своите 110 кг. върху релсата. Действително тъкмо тя чупи крака му.
Болката е зловеща, той е чисто гол и му отнема половин час за да допълзи до вратата. Успява да я отвори, показва си главата и за късмет вижда човек от екипа, който му дава телефона и му помага да обуе някакви гащи. Идва бърза помощ, но не могат да го вкарат легнал в асансьора и колегите му го свалят с огромни усилия на ръце от 4-тия етаж.
Трифонов отказва да го транспортират в София и се доверява на лекарите в Стара Загора, които установяват, че е счупена тазобедрената му става. Хирурзите правят тежка операция и му коват пирони. „От тогава още не мога да се оправя, защото като си счупих крака, всъщност се измени цялата структура на гръбнака и на таза. И сега ме боли ужасно кръстът. Ходя всеки ден на физиотерапия. Единият ми крак е малко по-къс от другия. И общо взето от тогава не мога да се оправя заради тоя счупен крак. Просто и в момента болката е много сериозна. Продължава да ме боли всеки ден, но аз не съжалявам нито за секунда. Просто защото така се е случило. Съдбата е била такава. Понякога нещо се променя за секунди и човек е необходимо да се справя с новите обстоятелства“, разказва Слави.
От тогава той вече не е достатъчно подвижен.
На следващите два концерта се налага да седи на висок стол, защото болката е нетърпима. „Слагам обезболяващи, но какво от това. Станалото – станало“, признава Трифонов. Счупеният му крак не е единственият му тежък здравословен проблем. В книгата водещият за първи път признава, че е имало период, когато е загубил зрението си.
„Когато стана това с очите ми се изплаших. Не съм толкоз корав, колкото ми се иска. Изплаших се, че не виждам. Затворих се в един хотел. После в друг. Не бях загубил изцяло зрението си. Не виждах една част, но беше достатъчно за да се изплаша. Не ми се говори за това. Не е защото крия нещо… Просто има неща, за които не ми се говори.
Трифонов признава, че е имало и много други моменти, когато се е чувствал слаб.
И това било много драматично за него като себеоценка. Тъй като знае, че други хора се справят с много по-страшни неща.
Дори тези, които недолюбват Трифонов, са впечатлени от разтърсващата му изповед, оценявайки куража му да разкаже за най-големите перипетии, през които е преминал досега. Така постъпват повечето от световните звезди, които с изповедите си дават надежда на хората, че никога не бива да се предават.
