Сланината е традиционен за славянските народи животински продукт, който в българската кулинарна традиция има дълбоки корени. Все повече отричана от манията по здравословно хранене, сланината все пак има и своите положителни черти – освен доказано вкусна, като част от доста български гозби, сланината крие и ползи върху човешкото здраве, които не са маловажни.
Повечето европейци обаче се въздържат от този “деликатес” - та това е концентрирана мазнина, в 100 г от която се съдържат цели 770 калории.
Макар и национален продукт, и тук, в България, отношението към сланината не е кой знае колко добро.
Но през последните години и това започна да се променя.
Сланината е богата на хранителни вещества, притежава завидно количество витамини и аминокиселини.
Наскоро бе установено, че сланината съдържа и арахидонова киселина, която е от групата на ненаситените мазнини, а също така е една от незаменимите мастни киселини. Тази киселина е част от клетъчната мембрана и участва в обмяната на холестерина, като помага да се регулира нивото на холестерол в кръвта, да се нормализира хормоналният баланс, а също така участва в строежа на клетките в нашия организъм.
В сланината има много ненаситени мастни киселини, които помагат да се прочисти черният дроб и да се изхвърлят от организма многото канцерогени.
Сланината обаче съдържа доста наситени мазнини и не бива да се прекалява с консумацията й. Холестеролът в сланината по-малкото, отколкото в кравето масло.
В състава на сланината откриваме завидно количество витамини А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В12, мастноразтворимите витамин А, както и витамин D, витамин Е, каротин както и доста важни минерали, като натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен. Последните изслидвания показват, че селенът в този мастен продукт е в много добре усвоима форма, а много от нас изпитват дефицит на този елемент.
Тази животинска мазнина е богата на сравнително голям брой аминокиселини, голяма част от които незаменими. Най-голямо е количество са аланин, аргинин, валин, глицин, пролин и треонин и аспаргинова и глутаминова киселина, която са част от органични киселини.
Това че сланината намалява количеството холестерол в кръвта, на пръв поглед изглежда парадоксално. Обаче механизмът тук е прост. Ако холестеролът не постъпва с храната, той много по-активно се изработва от организма. Сланината не позволява организмът да изработва толкова много холестерол.
Както впрочем и кравето масло, така и сланината е полезно да се ядат в нормални количества. А и сланината по-добре се усвоява от някои видове масло и особено от маргарина.
В едно обаче всички специалисти са единодушни - макар и полезна тя трябва да се консумира с мяркта. За да има здравословен ефект не трябва да се приема повече от 30 г сланина на ден.
