На 4 декември отбелязваме Света Варвара. Родена в знатно семейство, тя приема християнската вяра. Това ядосало баща й езичник, който я предал на градоначалника и лично я обезглавил.
В българските вярвания Света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката.
Празникът е наричан още Женска Коледа - на този ден млади девойки "варварки" с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.
Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - за да може баба Шарка да дойде "да си хапне и отиде". Върху обредния хляб се палела голяма "варварска свещ", после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери - срещу Коледа и срещу Сурва.
На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица - от нея всеки хапвал в къщата, за да не се "запече полето". Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и "да не ги завари Варвара".
На места се извършва обредното гадаене по първия гост, "полазник", влязъл в къщата - по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.
На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите."
