Открито е замърсяване на питейната вода в 14 от 29 града на България в анализ чрез тестове, поръчани от Асоциация „Активни потребители” в края на 2015 г. Богомил Николов.
В проучването са анализирани 52 проби от обществени чешми, а резултатът показва, че в 39% (20 от 52) от пробите или в близо 50% (14 от 29) от градовете включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода, посочи той.
В 21 проби от 11 града, един или повече показатели са в предупредителния сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности, подчерта Николов. С голяма възможност можем да предположим, че при определени условия, примерно, обилни дъждове съпроводени със замътване на водоизточниците или при намаление на дебитите по време на засушаване, стойностите на тези замърсители могат да превишат максимално допустимите и потенциалната опасност да се превърне в реална, продължи той.
Само в 11 проби (21% от всичките 52) от 4 града (14%) няма абсолютно никакви замърсители. Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище.
Най-опасният от всички замърсители на питейна вода е активният хлор – в общо 9 проби (17,3%). Допълнително, в други 16 проби (30,8%) се измерват гранични нива, между 0,1 – 0,3 мг/л, което означава, че може да се допусне, че в част от тръбите неговата концентрация реално също надхвърля установения лимит от 0,4 мг/л. Замърсяването с хлор има без никакви колебания човешки произход. Прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества. Хлорът под формата на различни препарати се използва от векове за дезинфекция и в наши дни той все още е най-разпространеното вещество за борба с патогенните микроорганизми. В България с хлор се третират всички питейни води. Прилаган по правилен начин от ВиК дружествата, той е ефективно средство за обработка на водите. За съжаление, хлорът е и опасен токсичен химикал.
Предозирането на препарата създава много повече проблеми за здравето на потребителите от тези, които решава, смята Богомил Николов.
В концентрации над 0,4 мг/л хлорът е токсичен. Пресен е примерът с масовото натравяне в Исперих от 2011 г., където 35 деца бяха хоспитализирани сред прехлориране на питейната водаот местното ВиК. Системното надхвърляне на разрешените лимити има много по-опасно и невидимо последващо въздействие, предупреждава изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители”. Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата, което води до образуване на карциногенни вещества. Нещо повече, хлорът повишава корозията по водопреносната мрежа и по този начин увеличава количествата на тежките метали, които също имат карциногенно действие. Корозиралите тръби водят до загуби на вода, но също така пропускат допълнителни външни замърсители, най-вече – патогенни микроорганизми.
