Плащаницата на Света Петка Българска пристигна миналата седмица във Велико Търново. Тя беше изложена в катедралния храм „Рождество на Пресвета Богородица“, като само за няколко часа да се поклонят и помолят пред нея минаха много жители и гости на старата столица.
.jpg)
Свидетелство
Градоначалникът получи и специално свидетелство за предаването на светите одежди, издадено и подписано от митрополита на Молдова и Буковина Теофан. То удостоверява, че плащаницата е била поставена за необходимия минимален срок върху мощите на Света Петка и така тя е била осветена и е придобила техните качества да дарява любов, щастие и сполука. Според легендите десетки и дори стотици са излекуваните, докоснали или помолили се пред мощите на Света Петка. Смята се, че най-голяма е силата им при лекуването на очите, костите, психически проблеми и безплодие.
Пристигането на плащаницата във Велико Търново става възможно със съдействието и на Румънския патриарх Даниил, представителя на Българската православна църква в Румъния отец Кирил Синев и Ивайло Маринов от посолството в северната ни съседка.
Параскева, както е истинското име на светицата (Петка е неговият побългарен вариант), е родена през Х век в Епиват, днес град Селимпаша, намиращ се в Република Турция. По онова време градът се намирал в границите на Византийската империя. Родителите й за времето си били заможни - има запазени сведения, че баща й е бил богат земевладелец.
Житие
Според житието на Петка, написано от патриарх Евтимий, едва 10-годишна тя започва да чува глас, който според нея е на Божия син Иисус Христос. Гласът й нарежда да раздаде всичко, каквото има, на нуждаещите се. Младото момиче решава да послуша Бога. Тя облича бедни просешки дрехи и раздава имуществото си на бедните и гладните. Тя става монахиня и прекарва около 5 години на строг пост в един от малките и далеч по-неизвестни манастири „Покров Богородичен“ в кв. Ираклия във византийската столица Константинопол. След това посещава Божи гроб и, вдъхновена от примера на Мария Египетска, тя намира пристан в Йорданската пустиня, където живее усамотена като отшелник в продължение на дълги години.
В края на живота си Параскева Епиватска се завръща отново в родния си град Епиват и се установява да живее към храма „Светите апостоли“, където две години по-късно умира. Тъй като нямала живи роднини, които да удостоверят, че е местна, Параскева била погребана вън от градските стени като чужденка.
Гробът
Според запазените до наши дни сведения гробът на светицата буренясва и се заличава, а паметта й доста дълги години е обречена на забвение. Една нощ обаче Параскева се явява едновременно в съня на няколко местни християни, обкръжена от светци и крилати ангели, а отвсякъде около нея струяла неземна светлина. Светицата помолила тялото й да бъде извадено от тесния гроб извън крепостните стени и да бъде пренесено в двора на църквата „Св. Апостоли“ в Каликатрия. И оттук започва българската история на мощите на Света Параскева.
След удържаната победа над латинците в битката при Клокотница на 9 март 1230 г. цар Калоян иска от победените да му предадат мощите на Параскева. Мощите са пренесени в столицата Търновград, където са посрещнати с голяма тържественост и църковни ритуали.
Тук Параскева е провъзгласена за светица и за покровителка на българската столица и на българския народ. И от Параскева Епиватска тя става Петка Търновска и Българска. В старата българска столица мощите пребивават повече от век и половина. След падането на столицата на Търновското царство на Иван Шишман мощите на Св. Петка са спасени от неговия племенник видинския цар Константин, син на цар Иван Срацимир. Във Видин мощите престояват две години.
Белград
След присъединяването и на това царство към Османската империя султан Баязид подарява мощите на Света Петка на своя верен васал княз Стефан Лазаревич, който ги отнася в столицата си Белград. Там те стоят още четвърт век, до 1521 г., когато са отнесени във византийската столица Константинопол, превърната в столица на Османската империя. Там те са предоставени на Цариградската патриаршия. През 1641 г. патриаршията ги предоставя на молдовския княз Василий Лупу, който ги отнася в своята столица Яш. Където мощите се пазят и до днес, вече около 380 години в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“.
Автор: Иван Георгиев
