Доктор Здравка Методиева е снаха на Ванга и живее с нея 22 години - от 1974 г. до смъртта на пророчицата през 1996-а.
През това време е омъжена за Димитър Вълчев - осиновения син на Ванга. Двамата се развеждат през 2000 г. по взаимно съгласие.
Здравка Методиева е завършила Медицинска академия в столицата и продължава все още да работи като лекар. Владее четири езика. Автор е на книгата "Ванга, каквато я познавах".
Д-р Методиева не е давала интервюта досега, пазила е мълчание години наред и както самата тя казва: „Не измислям нищо, по-скоро го приемам като една мисия свише, която е необходимо да изпълня явно и с която трябва да прекъсна всякакви спекулации около името Ванга!”. Тя избра да го направи пред „ШОУ”!
- Г-жо Методиева, казахте ми в предварителния ни разговор, че не сте говорили досега за Ванга, въпреки че двете с нея сте толкова близки, колкото могат да бъдат майка и дъщеря…
- Да, това е първата ми изява, след като написах книгата „Ванга, каквато я познавах”. Говорих с ваш колега журналист онзи ден, но останах много разочарована, даже впоследствие видях, че съм представена като „д-р Здравка Янева” - беше сбъркано даже името ми, а дори не става ясно, че съм написала книгата за Ванга!
- Разбрах, че някога, преди години, самата Ванга е казала, че ще има написана за нея книга, която ще съдържа истината, и вие ще бъдете неин автор. Тогава обаче вие не сте искали дори да помислите за това. Какво се случи, че все пак премислихте и написахте тази книга?
- След освещаването на черквата през ’94-та година медиите започнаха да пишат много за Ванга, тъй като до ’89-та година това беше някакво табу. Никой не смееше да го прави, а след това журналистите се надпреварваха кой да пише повече за нея, за обкръжението... Започнаха да се пишат и негативни неща. Излизаха и книги за нея. Имаше неща, крайно отрицателни, които изобщо не се харесваха на Ванга. И един ден тя каза: „Ке дойде време, Здравка ке напише книга за мене и ке тури ред на нещата!”.
Това беше нейното предсказание, което ме озадачи и ми звучеше като нещо немислимо. Имахме записи вкъщи, които съпругът ми събираше, всякакви материали. И когато Ванга почина, той започна да търси човек, който да обработи материалите, да опише житието на Ванга в книга. И веднъж се прибра от София и каза: „Абе, вземи да я напишеш тази книга ти, никой не иска да се захване”.
И така стана всичко. Но през всичките тези години – от смъртта й досега аз не съм излизала в пресата, не съм се изявявала никъде като снаха на Ванга, не съм го афиширала. Толкова години аз мълча, както се казва, се спотайвам, не се показвам… Изведнъж започнах да чета през годините всякакви нелепици за нея - че била обладана от зли духове, низши сили, низши духове,че е служителка на дявола, че чрез Ванга сатаната достига до хората, които общуват с нея… И така започнах да мисля, че е необходимо да се намери едно опровержение, един отпор на това. С написването на книгата трябва да изпълня явно дълга си и да прекъсна всякакви спекулации около името Ванга. Дори бяха изказали мнение, че тя била мюсюлманка, понеже не ядяла свинско месо – а всъщност тя не ядеше свинско месо, понеже имаше болна жлъчка, спазваше диета.
- Откога всъщност сте до Ванга?
- От 1974 г., когато се омъжих за нейния осиновен син Димитър Вълчев и тя ме прие не само като снаха, но и като нейна дъщеря. До 1996 г., когато си отиде, ние бяхме семейство, общувахме, живеехме заедно. Прие ме толкова близко до себе си, че искаше от мен да й казвам „Майко” и аз така й казвах до последно. А съпругът ми я наричаше Калимано, понеже е кръстен от нея, а на кръстниците в нашия край се казва „калимано” – от гръцки това значи „добра майко”, „духовна майка”. А децата й казваха „Бабо”.
- Какви бяха нейните вътрешни разочарования, терзания, мисли, какво е споделяла с вас?
- Когато говорим за Ванга, е необходимо да я разглеждаме в два аспекта – като феномен – който е номер едно в света, който е признат от института по парапсихология във Франция – не да се окачествява като проницателка, гадателка, екстрасенс, няма такова нещо.
Определението за Ванга е „Пророк номер 1 в света за времето си”. Това е едната страна. Другата страна - човекът Ванга, жената, ако щете, е едно човечно същество. Човек, инвалид, сляп, но въпреки това отдаден на семейството си, на хората. Тя работеше за хората, спеше много малко, почиваше много малко. Когато имаше среща с Петър Дънов и дядо Влайчо – също един пророк, Дънов ги кара двамата да си направят предсказания един за друг. Брат Влайчо, защото той е дъновист също, казва: „Сестра Ванга рано ке овдовее и нейната къща ще стане клуб” и действително – къщата на Ванга беше клуб. Но Ванга беше изключително скромна жена. Не парадираше с богатство. Носеше траур след смъртта на съпруга си. Имаше и високо чувство за отговорност, висока самодисциплина.
- За съпруга на Ванга май почти нищо не е казвано…
- Те се оженват през 1942 г. Той е от едно село в близост до Петрич. Много скромен човек. Отива в Струмица, за да му гледа Ванга, да я пита кой е убиецът на брат му, който загива по време на война. Обаче тя не му казва, за да няма отмъщение, да не се занимава той с М., за да не влиза в грях. И когато той влиза при нея, тя получава провидение – отгоре й се казва „Това е твоят мъж!”. И впоследствие той отива няколко пъти при нея, и накрая се оженват. И от Струмица той я докарва в Петрич. Бил е строител, заминава на война, и след като се връща, обещава, че ще построи нова къща.
Прави къщата, която в момента е музей в Петрич. По време на войната обаче се разболява от малария, тъй като преминава през едни блата в Гръцко. А преди да замине за война, Ванга му казва: „И се пазете много от водата” - а всъщност това са блатата в района, където се разлива Струма. Те газят през блатата, където е имало много комари, имало е и малария. Разболява се, а в резултат на маларията развива и цироза, защото в същото време е употребявал алкохол, а е имал проблеми със стомаха. Един съсед, който живееше близо до къщата им, му казва, че за да не го боли стомахът, да си сипва и да пийва по малко ракийка. Така получава тежко увреждане на черния дроб и много рано умира, Ванга остава ’62-ра година вдовица. Тя остава рано сама, без мъжка подкрепа, и започва да търси някой, който да живее при нея в къщата, някое момче, за да не е сама. Взима някои момченца, на близки роднини, които да живеят при нея,
но никой не се задържа
В един момент взима моя съпруг – който тогава е бил 7-и за 8-и клас, казва на родителите му: „Дайте го да живее при мен!”. Той идва в Петрич, сближават се двамата, допада й, за разлика от другите момчета. И вече се чувстват много близки – наистина като майка и син. За него Ванга казваше: „Мите, ти си моите очи, моята опора!”. И действително - тя без него не взимаше никакво решение.
- През годините са се изписвали и изказвали много неща. Преди време дори по руската телевизия ОРТ журналистката Светослава Тадаръкова беше казала, че когато е била малка, Ванга е претърпяла сериозен инцидент – била е изнасилена, вследствие на което ослепява!...
- Това е така, чух го от нея по руската телевизия, където присъстваше и Красимира Стоянова – племенницата на Ванга, която се надигна и дори заплаши, че ще я съди. Тази версия не я приемам като вярна. Чула съм версията от устата на Ванга – за вихрушката, която я вдига. Нейното ослепяване идва в резултат на този много силен вятър, разразила се е буря, а Ванга тогава е била на 12 годинки, слабичко момиченце – колко му е мощен порив на бурята да вдигне едно такова момиче, да го влачи и носи насам-натам.
В един момент от Тадаръкова излязоха и такива опровержения – за торнадо, дори се беше срещнала с някакви синоптици, и беше казано, че в този район такова торнадо не може да се образува. Но тук става въпрос за много силен вятър и за едно дете – не е толкова трудно да бъде блъскано от този силен вятър, който изкоренява дървета по пътя си. Всичко е било затъмнено, от праха, който е вдигнал вятърът. И това съм го чувала не само от Ванга, но и от хората, които са били в селото, от нейни братовчедки, с които тя е била на полето. Така че версията на Тадаръкова е една измислена версия и не знам от кого… Все пак, сигурно Ванга е имала недоброжелатели в Струмица, не е изключено някой да е формирал тази версия.
- В разследванията на Светослава Тадаръкова за Ванга се казва също и че месец преди смъртта на Ванга нейните пари – в размер на 4 млн. долара, са били изнесени в чужбина…
- И как точно е изнесена тази сума, по какъв начин?!…
- Твърди се, че тази информация е получена от хора от бившата Държавна сигурност. Във филма си дори тя пусна тези техни думи и признания, включително версията, че вашият бивш съпруг и син на Ванга – Димитър Вълчев, е бил проследен с куфарчето до САЩ…
- Да… и 4 милиона долара ще се съберат в едно куфарче?! Четох тези неща, казвала ги е в интервюта, във филма… Тадаръкова дойде и при мен за интервю и ми зададе тези въпроси. Когато я попитах откъде има тази информация, тя каза: „От Държавна сигурност, от тайните служби” и аз й казах: „Щом като имате от там тази информация, те през цялото време са следили съпруга ми и неговия приятел, и малкият ми син е бил с тях – значи тайните служби знаят какво са носили те в багажа.
Как ще минат през митниците с 4 милиона долара, а и през 1996 г.?!”. И ако службите ги следят, значи знаят истината. Плюс това те са следени и в Америка от службите – къде ходят и какво правят. Съпругът ми отиде там на преглед и на лечение, защото е инвалид от катастрофа. Така че това са едни глупости на Тадаръкова, прави някакви сензации, а лично е идвала на сеанси и има снимка с Ванга! И не знам на какво основание
тя работи срещу Ванга!
Защо го прави?! За да прави някаква журналистическа сензация, като вади тези факти, без те да са подплатени с доказателства, или е нещо недоволна от Ванга?! Аз не знам, не знам защо го прави… Може би търси слава на гърба на Ванга или пък й е лично обидена, в случай че майка нещо й е казала…
- Какво например?
- Не знам, но Ванга не обичаше развратни жени, не обичаше богохулници, не обичаше хора, които псуват Бога, псуват нея… Но не вярвам между Ванга и Тадаръкова да се е случило това. Не вярвам да е обидена от нея и сега да си отмъщава за това… Но тя дойде при мен, беше ходила, обикаляла тук из района, разговаряла с много хора, от които бе получила информация – и добра, и недобра.
Дойде и при мен, задавайки ми този въпрос. Но аз й отказах отговор. Отказах и да участвам в нейните интервюта. Макар че разговарях с нея, накарах я да изключи камерата, но колко я е изключила… Тайните служби, с които твърди, че е говорила, явно знаят къде са тези 4 млн. долара, и дай Боже да ги намерят тези пари, защото както се казва аз, като бивша съпруга не толкова, но децата ми ще се облагодетелстват от тези пари… Това са пълни, пълни измислици!
- А разполагала ли е изобщо Ванга с такива суми?
- Ванга никога не е имала толкова пари. Откъде? Тези пари, които Ванга печелеше – от таксите, от хората, които плащаха, влизайки при нея – всичките отиваха в държавната хазна, в кметството, а оттам къде – не знам. Отиват в държавния бюджет. През 60-те години Ванга отива при Тодор Живков – през ’67-ма й се разрешава да гледа, а малко по-късно отива при Живков да го моли с парите, които тя печели от сеансите, които хората плащат като такса, да построи детска градина в града, която да носи нейното име - „Ванга”. А с нейни лични пари да обзаведе детската градина. Защото обича децата, да я радват. Това е било нейното желание. И Тодор Живков й казва: „Ванге, аз не съм сам. Трябва да разговарям с моите другари от Министерския съвет, да вземем решение и тогава ще ти дам отговор”. И после отговорът е „Да”. Както и тя впоследствие се изразява:
„Аз съм завод без комин”
- и действително така беше. Но, въпреки съгласието на Тодор Живков и хората му, тогавашният кмет на града казва: „Ние от гледачка детска градина не искаме в Петрич!”. Значи – царят дава, пъдарят не дава! И този въпрос се прекратява, и градина не се построява. ’74-та година, когато заживях при нея, майка получи едно видение – навестява я нейната майка, преродената й майка, не биологичната.
Посещава я и й казва: „Намерих те най-сетне… Имах две дъщери – едната се ожени за моряк и я загубих в морето, тебе те намирам тук. Аз съм твоята майка! Бях фараонка!”. Ванга става, поклонява се на майка си и казва: „Колко е тежък моят живот, живея много трудно”, а майка й й отговаря: „Няма да ти бъде по-лек животът, ке дойде време, ке имаш едно бело здание и много хора ще влизат в него, и ще те помнят и след смъртта ти дори”. И майка мислеше, че това здание е детската градина, защото мечтаеше да осъществи това, но се оказа, че е черквата.
Така че Тадаръкова си измисля, това са нейни журналистически фантазии! Не мога да я разбера! Духът на Ванга ще я накаже, така мисля…
- Ванга е имала близко приятелство с Людмила Живкова, а доколкото разбрах и вие сте се познавали добре с дъщерята на Тодор Живков…
- Да, познавахме се с Людмила Живкова, общувахме. Ходехме в София заедно с майка. Тя идваше тук, в Рупите, и в Петрич. Това се случи 1975 г. Имам цяла глава в книгата, озаглавена неслучайно „Обискът”. Защото същата година се случи един обиск в къщата на майка, ние тогава бяхме на море. В резултат на този обиск, майка се разболя. Това беше една гавра от страна на властта с Ванга, една саморазправа! Да бъде сплашена, да бъде унижена, дори се мислеше да бъде интернирана от Петрич, да бъде махната… Те влизат и обискират къщата – първо къщата на леля Люба, сестрата на Ванга, след което влизат и в нейната къща, и обръщат всичко с главата надолу. Кметът и жена му събират на майка вещите, дрехите, всичко, за да бъдат те закарани в домове за сираци, да бъдат раздадени, а Ванга е трябвало да бъде изселена от Петрич.
- По каква причина?
- Саморазправа с Ванга – защото не е удовлетворила желание на някой от министрите, на някой от високостоящите. Майка постъпи в Първа градска болница, защото
вдигна кръвно, сърдечни кризи…
И вече беше уплашена, защото тя винаги е била мачкана от властта, че ще й се случат още лоши неща! И потърси закрила. И закрилата дойде от Людмила Живкова. Тя потърси Венко Марковски и Иван Аржентински, които в този момент бяха близки с Людмила. Помолиха я да подаде ръка на Ванга, да й помогне. И Людмила посети Ванга в болницата веднага, отзова се на момента. И обеща, че от този ден нататък с нея няма да се случва нищо лошо, че ще бъде под нейна закрила и ще й осигурява, каквото й е нужно.
И действително спряха всякакви гаври с нея, тя се прибра от болницата в Петрич, всичко възстановихме, оправихме, започна отново работа. Людмила започна да я посещава все по-често, ние ходехме в Бояна с майка. Людмила я викаше и когато имаше някой гост от чужбина, искаше да ги запознае с тях. Общуваха много. А моето впечатление за Людмила беше, че тя бе един много скромен човек, изключително енергична жена, общуваше с всички, които бяхме около майка, с хората от града, с хората на Рупите, с хората на Самуилова крепост, ходеше при тях да се среща.
Държеше се много човешки, а за нея майка казваше: „Людмила е светица. Светица е! Ако беше жива, България щеше да е по-добре, тя щеше да направи много неща за България и България щеше да върви нагоре”. Людмила искаше да издигне самочувствието на българина, искаше да покаже на света нашата древна история, искаше децата да живеят добре, да се образоват. Тя създаде училището в Горна баня и имаше намерение да създаде такива училища във всеки окръг, да има елитни училища, в които децата да учат – не само в София, а в цялата държава.
Тя построи НДК. Благодарение на Людмила Живкова, по молба на майка Ванга, беше спасен и Роженският манастир. Двете имаха силна духовна близост. Ванга й даваше и майчински съвети, защото Людмила много се изтощаваше, тя постеше, пиеше зелен чай, индийски чай, цейлонски чай с мляко. Дори когато дойде първия път, ние бяхме приготвили много специален обяд – тя не се докосна до него. С нея беше и жената, която й асистираше – Лена Илиева.
- Били са толкова близки, а споделяте, че Ванга не е предусетила деня на смъртта на Людмила Живкова…?
- Това е мистерията! Не всичко й се казваше на майка. А и това е един внезапен инцидент. Людмила почина в деня, в който трябваше да отиде при Ванга на Рупите, ние я очаквахме, месец по-рано се беше родил големият ми син, а Людмила беше изпратила подаръци за него, искаше да види детето. Но внезапно си отиде. Имаше неща, които не й се казват от небето… А има и неща, които са й се казвали, но с изричното условие да ги пази в тайна, да не ги казва на хората. Тази смърт наистина на нея не й се предсказа. И Ванга много страдаше от това. И казваше: „Ке дойде ден, ще се разбери каква е причината. Истината ке излезе наяве!”. Казваше: „От небето не ми дават да ви кажа всичко…”. Сигурно й е казвано от небето, имала е вероятно някакво прозрение, което тя нямаше право да сподели.
- А как гледате на хората, които през всичките тези години са се представяли за „наследнички на Ванга”?
- Ще ви кажа какво казва майка за тях:
„Много искат да седнат на моя стол, много искат да заемат моето място, но няма родени за това”
С Ванга не може никой да се сравнява, това е кощунство! Такъв феномен няма в България в момента, не знам и в света дали има… Феномен като Ванга, пророк като нея, не знам да има.
- А какво е казала Ванга по темата за взаимоотношенията ни с Русия? Виждате и сега какво се случва в Украйна…
- Тя имаше позитивно отношение към Русия, към Съветския съюз. И когато започна Съветският съюз да се разпада, тя каза: „Сега се делят, турят бариери, но ке дойде време, пак ще са заедно”. Значи, пак ще се обединяват – руските, съветските народи. И тя виждаше изключително голяма роля на Русия в развитието на човечеството. Тя казваше: „Ке дойде време, Русия пак ке се изправи на крака и ке издигне снага.
На Русия се пада великата роля да бъде духовен водач на човечеството. Русия ке стане духовен лидер на човечеството! В Русия ще се роди новата раса, новата вяра, новата религия! А в Америка ще станат много научни открития – тя ще бъде лидер в техниката, в науката. Религиозен лидер ке бъде Русия!”. Ванга казваше: „Ке дойде време, хората ке се делят по вера, но не верата разделя хората, а сърцето! Няма лоша религия, няма. Религията не учи на лошо хората… И третата световна война ке се води на верска основа. И тя няма да бъде с бомби, ракети и танкове, ке се води по друг начин”…
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Здравка Методиева е завършила Медицинска академия в столицата и продължава все още да работи като лекар. Владее четири езика. Автор е на книгата "Ванга, каквато я познавах".
Д-р Методиева не е давала интервюта досега, пазила е мълчание години наред и както самата тя казва: „Не измислям нищо, по-скоро го приемам като една мисия свише, която е необходимо да изпълня явно и с която трябва да прекъсна всякакви спекулации около името Ванга!”. Тя избра да го направи пред „ШОУ”!
- Г-жо Методиева, казахте ми в предварителния ни разговор, че не сте говорили досега за Ванга, въпреки че двете с нея сте толкова близки, колкото могат да бъдат майка и дъщеря…
- Да, това е първата ми изява, след като написах книгата „Ванга, каквато я познавах”. Говорих с ваш колега журналист онзи ден, но останах много разочарована, даже впоследствие видях, че съм представена като „д-р Здравка Янева” - беше сбъркано даже името ми, а дори не става ясно, че съм написала книгата за Ванга!
- Разбрах, че някога, преди години, самата Ванга е казала, че ще има написана за нея книга, която ще съдържа истината, и вие ще бъдете неин автор. Тогава обаче вие не сте искали дори да помислите за това. Какво се случи, че все пак премислихте и написахте тази книга?
- След освещаването на черквата през ’94-та година медиите започнаха да пишат много за Ванга, тъй като до ’89-та година това беше някакво табу. Никой не смееше да го прави, а след това журналистите се надпреварваха кой да пише повече за нея, за обкръжението... Започнаха да се пишат и негативни неща. Излизаха и книги за нея. Имаше неща, крайно отрицателни, които изобщо не се харесваха на Ванга. И един ден тя каза: „Ке дойде време, Здравка ке напише книга за мене и ке тури ред на нещата!”.
Това беше нейното предсказание, което ме озадачи и ми звучеше като нещо немислимо. Имахме записи вкъщи, които съпругът ми събираше, всякакви материали. И когато Ванга почина, той започна да търси човек, който да обработи материалите, да опише житието на Ванга в книга. И веднъж се прибра от София и каза: „Абе, вземи да я напишеш тази книга ти, никой не иска да се захване”.
И така стана всичко. Но през всичките тези години – от смъртта й досега аз не съм излизала в пресата, не съм се изявявала никъде като снаха на Ванга, не съм го афиширала. Толкова години аз мълча, както се казва, се спотайвам, не се показвам… Изведнъж започнах да чета през годините всякакви нелепици за нея - че била обладана от зли духове, низши сили, низши духове,че е служителка на дявола, че чрез Ванга сатаната достига до хората, които общуват с нея… И така започнах да мисля, че е необходимо да се намери едно опровержение, един отпор на това. С написването на книгата трябва да изпълня явно дълга си и да прекъсна всякакви спекулации около името Ванга. Дори бяха изказали мнение, че тя била мюсюлманка, понеже не ядяла свинско месо – а всъщност тя не ядеше свинско месо, понеже имаше болна жлъчка, спазваше диета.
- Откога всъщност сте до Ванга?
- От 1974 г., когато се омъжих за нейния осиновен син Димитър Вълчев и тя ме прие не само като снаха, но и като нейна дъщеря. До 1996 г., когато си отиде, ние бяхме семейство, общувахме, живеехме заедно. Прие ме толкова близко до себе си, че искаше от мен да й казвам „Майко” и аз така й казвах до последно. А съпругът ми я наричаше Калимано, понеже е кръстен от нея, а на кръстниците в нашия край се казва „калимано” – от гръцки това значи „добра майко”, „духовна майка”. А децата й казваха „Бабо”.
- Какви бяха нейните вътрешни разочарования, терзания, мисли, какво е споделяла с вас?
- Когато говорим за Ванга, е необходимо да я разглеждаме в два аспекта – като феномен – който е номер едно в света, който е признат от института по парапсихология във Франция – не да се окачествява като проницателка, гадателка, екстрасенс, няма такова нещо.
Определението за Ванга е „Пророк номер 1 в света за времето си”. Това е едната страна. Другата страна - човекът Ванга, жената, ако щете, е едно човечно същество. Човек, инвалид, сляп, но въпреки това отдаден на семейството си, на хората. Тя работеше за хората, спеше много малко, почиваше много малко. Когато имаше среща с Петър Дънов и дядо Влайчо – също един пророк, Дънов ги кара двамата да си направят предсказания един за друг. Брат Влайчо, защото той е дъновист също, казва: „Сестра Ванга рано ке овдовее и нейната къща ще стане клуб” и действително – къщата на Ванга беше клуб. Но Ванга беше изключително скромна жена. Не парадираше с богатство. Носеше траур след смъртта на съпруга си. Имаше и високо чувство за отговорност, висока самодисциплина.
- За съпруга на Ванга май почти нищо не е казвано…
- Те се оженват през 1942 г. Той е от едно село в близост до Петрич. Много скромен човек. Отива в Струмица, за да му гледа Ванга, да я пита кой е убиецът на брат му, който загива по време на война. Обаче тя не му казва, за да няма отмъщение, да не се занимава той с М., за да не влиза в грях. И когато той влиза при нея, тя получава провидение – отгоре й се казва „Това е твоят мъж!”. И впоследствие той отива няколко пъти при нея, и накрая се оженват. И от Струмица той я докарва в Петрич. Бил е строител, заминава на война, и след като се връща, обещава, че ще построи нова къща.
Прави къщата, която в момента е музей в Петрич. По време на войната обаче се разболява от малария, тъй като преминава през едни блата в Гръцко. А преди да замине за война, Ванга му казва: „И се пазете много от водата” - а всъщност това са блатата в района, където се разлива Струма. Те газят през блатата, където е имало много комари, имало е и малария. Разболява се, а в резултат на маларията развива и цироза, защото в същото време е употребявал алкохол, а е имал проблеми със стомаха. Един съсед, който живееше близо до къщата им, му казва, че за да не го боли стомахът, да си сипва и да пийва по малко ракийка. Така получава тежко увреждане на черния дроб и много рано умира, Ванга остава ’62-ра година вдовица. Тя остава рано сама, без мъжка подкрепа, и започва да търси някой, който да живее при нея в къщата, някое момче, за да не е сама. Взима някои момченца, на близки роднини, които да живеят при нея,
но никой не се задържа
В един момент взима моя съпруг – който тогава е бил 7-и за 8-и клас, казва на родителите му: „Дайте го да живее при мен!”. Той идва в Петрич, сближават се двамата, допада й, за разлика от другите момчета. И вече се чувстват много близки – наистина като майка и син. За него Ванга казваше: „Мите, ти си моите очи, моята опора!”. И действително - тя без него не взимаше никакво решение.
- През годините са се изписвали и изказвали много неща. Преди време дори по руската телевизия ОРТ журналистката Светослава Тадаръкова беше казала, че когато е била малка, Ванга е претърпяла сериозен инцидент – била е изнасилена, вследствие на което ослепява!...
- Това е така, чух го от нея по руската телевизия, където присъстваше и Красимира Стоянова – племенницата на Ванга, която се надигна и дори заплаши, че ще я съди. Тази версия не я приемам като вярна. Чула съм версията от устата на Ванга – за вихрушката, която я вдига. Нейното ослепяване идва в резултат на този много силен вятър, разразила се е буря, а Ванга тогава е била на 12 годинки, слабичко момиченце – колко му е мощен порив на бурята да вдигне едно такова момиче, да го влачи и носи насам-натам.
В един момент от Тадаръкова излязоха и такива опровержения – за торнадо, дори се беше срещнала с някакви синоптици, и беше казано, че в този район такова торнадо не може да се образува. Но тук става въпрос за много силен вятър и за едно дете – не е толкова трудно да бъде блъскано от този силен вятър, който изкоренява дървета по пътя си. Всичко е било затъмнено, от праха, който е вдигнал вятърът. И това съм го чувала не само от Ванга, но и от хората, които са били в селото, от нейни братовчедки, с които тя е била на полето. Така че версията на Тадаръкова е една измислена версия и не знам от кого… Все пак, сигурно Ванга е имала недоброжелатели в Струмица, не е изключено някой да е формирал тази версия.
- В разследванията на Светослава Тадаръкова за Ванга се казва също и че месец преди смъртта на Ванга нейните пари – в размер на 4 млн. долара, са били изнесени в чужбина…
- И как точно е изнесена тази сума, по какъв начин?!…
- Твърди се, че тази информация е получена от хора от бившата Държавна сигурност. Във филма си дори тя пусна тези техни думи и признания, включително версията, че вашият бивш съпруг и син на Ванга – Димитър Вълчев, е бил проследен с куфарчето до САЩ…
- Да… и 4 милиона долара ще се съберат в едно куфарче?! Четох тези неща, казвала ги е в интервюта, във филма… Тадаръкова дойде и при мен за интервю и ми зададе тези въпроси. Когато я попитах откъде има тази информация, тя каза: „От Държавна сигурност, от тайните служби” и аз й казах: „Щом като имате от там тази информация, те през цялото време са следили съпруга ми и неговия приятел, и малкият ми син е бил с тях – значи тайните служби знаят какво са носили те в багажа.
Как ще минат през митниците с 4 милиона долара, а и през 1996 г.?!”. И ако службите ги следят, значи знаят истината. Плюс това те са следени и в Америка от службите – къде ходят и какво правят. Съпругът ми отиде там на преглед и на лечение, защото е инвалид от катастрофа. Така че това са едни глупости на Тадаръкова, прави някакви сензации, а лично е идвала на сеанси и има снимка с Ванга! И не знам на какво основание
тя работи срещу Ванга!
Защо го прави?! За да прави някаква журналистическа сензация, като вади тези факти, без те да са подплатени с доказателства, или е нещо недоволна от Ванга?! Аз не знам, не знам защо го прави… Може би търси слава на гърба на Ванга или пък й е лично обидена, в случай че майка нещо й е казала…
- Какво например?
- Не знам, но Ванга не обичаше развратни жени, не обичаше богохулници, не обичаше хора, които псуват Бога, псуват нея… Но не вярвам между Ванга и Тадаръкова да се е случило това. Не вярвам да е обидена от нея и сега да си отмъщава за това… Но тя дойде при мен, беше ходила, обикаляла тук из района, разговаряла с много хора, от които бе получила информация – и добра, и недобра.
Дойде и при мен, задавайки ми този въпрос. Но аз й отказах отговор. Отказах и да участвам в нейните интервюта. Макар че разговарях с нея, накарах я да изключи камерата, но колко я е изключила… Тайните служби, с които твърди, че е говорила, явно знаят къде са тези 4 млн. долара, и дай Боже да ги намерят тези пари, защото както се казва аз, като бивша съпруга не толкова, но децата ми ще се облагодетелстват от тези пари… Това са пълни, пълни измислици!
- А разполагала ли е изобщо Ванга с такива суми?
- Ванга никога не е имала толкова пари. Откъде? Тези пари, които Ванга печелеше – от таксите, от хората, които плащаха, влизайки при нея – всичките отиваха в държавната хазна, в кметството, а оттам къде – не знам. Отиват в държавния бюджет. През 60-те години Ванга отива при Тодор Живков – през ’67-ма й се разрешава да гледа, а малко по-късно отива при Живков да го моли с парите, които тя печели от сеансите, които хората плащат като такса, да построи детска градина в града, която да носи нейното име - „Ванга”. А с нейни лични пари да обзаведе детската градина. Защото обича децата, да я радват. Това е било нейното желание. И Тодор Живков й казва: „Ванге, аз не съм сам. Трябва да разговарям с моите другари от Министерския съвет, да вземем решение и тогава ще ти дам отговор”. И после отговорът е „Да”. Както и тя впоследствие се изразява:
„Аз съм завод без комин”
- и действително така беше. Но, въпреки съгласието на Тодор Живков и хората му, тогавашният кмет на града казва: „Ние от гледачка детска градина не искаме в Петрич!”. Значи – царят дава, пъдарят не дава! И този въпрос се прекратява, и градина не се построява. ’74-та година, когато заживях при нея, майка получи едно видение – навестява я нейната майка, преродената й майка, не биологичната.
Посещава я и й казва: „Намерих те най-сетне… Имах две дъщери – едната се ожени за моряк и я загубих в морето, тебе те намирам тук. Аз съм твоята майка! Бях фараонка!”. Ванга става, поклонява се на майка си и казва: „Колко е тежък моят живот, живея много трудно”, а майка й й отговаря: „Няма да ти бъде по-лек животът, ке дойде време, ке имаш едно бело здание и много хора ще влизат в него, и ще те помнят и след смъртта ти дори”. И майка мислеше, че това здание е детската градина, защото мечтаеше да осъществи това, но се оказа, че е черквата.
Така че Тадаръкова си измисля, това са нейни журналистически фантазии! Не мога да я разбера! Духът на Ванга ще я накаже, така мисля…
- Ванга е имала близко приятелство с Людмила Живкова, а доколкото разбрах и вие сте се познавали добре с дъщерята на Тодор Живков…
- Да, познавахме се с Людмила Живкова, общувахме. Ходехме в София заедно с майка. Тя идваше тук, в Рупите, и в Петрич. Това се случи 1975 г. Имам цяла глава в книгата, озаглавена неслучайно „Обискът”. Защото същата година се случи един обиск в къщата на майка, ние тогава бяхме на море. В резултат на този обиск, майка се разболя. Това беше една гавра от страна на властта с Ванга, една саморазправа! Да бъде сплашена, да бъде унижена, дори се мислеше да бъде интернирана от Петрич, да бъде махната… Те влизат и обискират къщата – първо къщата на леля Люба, сестрата на Ванга, след което влизат и в нейната къща, и обръщат всичко с главата надолу. Кметът и жена му събират на майка вещите, дрехите, всичко, за да бъдат те закарани в домове за сираци, да бъдат раздадени, а Ванга е трябвало да бъде изселена от Петрич.
- По каква причина?
- Саморазправа с Ванга – защото не е удовлетворила желание на някой от министрите, на някой от високостоящите. Майка постъпи в Първа градска болница, защото
вдигна кръвно, сърдечни кризи…
И вече беше уплашена, защото тя винаги е била мачкана от властта, че ще й се случат още лоши неща! И потърси закрила. И закрилата дойде от Людмила Живкова. Тя потърси Венко Марковски и Иван Аржентински, които в този момент бяха близки с Людмила. Помолиха я да подаде ръка на Ванга, да й помогне. И Людмила посети Ванга в болницата веднага, отзова се на момента. И обеща, че от този ден нататък с нея няма да се случва нищо лошо, че ще бъде под нейна закрила и ще й осигурява, каквото й е нужно.
И действително спряха всякакви гаври с нея, тя се прибра от болницата в Петрич, всичко възстановихме, оправихме, започна отново работа. Людмила започна да я посещава все по-често, ние ходехме в Бояна с майка. Людмила я викаше и когато имаше някой гост от чужбина, искаше да ги запознае с тях. Общуваха много. А моето впечатление за Людмила беше, че тя бе един много скромен човек, изключително енергична жена, общуваше с всички, които бяхме около майка, с хората от града, с хората на Рупите, с хората на Самуилова крепост, ходеше при тях да се среща.
Държеше се много човешки, а за нея майка казваше: „Людмила е светица. Светица е! Ако беше жива, България щеше да е по-добре, тя щеше да направи много неща за България и България щеше да върви нагоре”. Людмила искаше да издигне самочувствието на българина, искаше да покаже на света нашата древна история, искаше децата да живеят добре, да се образоват. Тя създаде училището в Горна баня и имаше намерение да създаде такива училища във всеки окръг, да има елитни училища, в които децата да учат – не само в София, а в цялата държава.
Тя построи НДК. Благодарение на Людмила Живкова, по молба на майка Ванга, беше спасен и Роженският манастир. Двете имаха силна духовна близост. Ванга й даваше и майчински съвети, защото Людмила много се изтощаваше, тя постеше, пиеше зелен чай, индийски чай, цейлонски чай с мляко. Дори когато дойде първия път, ние бяхме приготвили много специален обяд – тя не се докосна до него. С нея беше и жената, която й асистираше – Лена Илиева.
- Били са толкова близки, а споделяте, че Ванга не е предусетила деня на смъртта на Людмила Живкова…?
- Това е мистерията! Не всичко й се казваше на майка. А и това е един внезапен инцидент. Людмила почина в деня, в който трябваше да отиде при Ванга на Рупите, ние я очаквахме, месец по-рано се беше родил големият ми син, а Людмила беше изпратила подаръци за него, искаше да види детето. Но внезапно си отиде. Имаше неща, които не й се казват от небето… А има и неща, които са й се казвали, но с изричното условие да ги пази в тайна, да не ги казва на хората. Тази смърт наистина на нея не й се предсказа. И Ванга много страдаше от това. И казваше: „Ке дойде ден, ще се разбери каква е причината. Истината ке излезе наяве!”. Казваше: „От небето не ми дават да ви кажа всичко…”. Сигурно й е казвано от небето, имала е вероятно някакво прозрение, което тя нямаше право да сподели.
- А как гледате на хората, които през всичките тези години са се представяли за „наследнички на Ванга”?
- Ще ви кажа какво казва майка за тях:
„Много искат да седнат на моя стол, много искат да заемат моето място, но няма родени за това”
С Ванга не може никой да се сравнява, това е кощунство! Такъв феномен няма в България в момента, не знам и в света дали има… Феномен като Ванга, пророк като нея, не знам да има.
- А какво е казала Ванга по темата за взаимоотношенията ни с Русия? Виждате и сега какво се случва в Украйна…
- Тя имаше позитивно отношение към Русия, към Съветския съюз. И когато започна Съветският съюз да се разпада, тя каза: „Сега се делят, турят бариери, но ке дойде време, пак ще са заедно”. Значи, пак ще се обединяват – руските, съветските народи. И тя виждаше изключително голяма роля на Русия в развитието на човечеството. Тя казваше: „Ке дойде време, Русия пак ке се изправи на крака и ке издигне снага.
На Русия се пада великата роля да бъде духовен водач на човечеството. Русия ке стане духовен лидер на човечеството! В Русия ще се роди новата раса, новата вяра, новата религия! А в Америка ще станат много научни открития – тя ще бъде лидер в техниката, в науката. Религиозен лидер ке бъде Русия!”. Ванга казваше: „Ке дойде време, хората ке се делят по вера, но не верата разделя хората, а сърцето! Няма лоша религия, няма. Религията не учи на лошо хората… И третата световна война ке се води на верска основа. И тя няма да бъде с бомби, ракети и танкове, ке се води по друг начин”…
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
