Ето списък с извънредно полезни храни за имунитет!
В природата има куп полезни храни, които подсилват нашия имунитет и помагат срещу болестите.
Списък с полезни продукти, с които да подпомогнем имунната си система, за да дава отпор на болестотворните микроорганизми и благополучно да се справя с техните набези, без да ходим до аптеката:
Сок от портокал:
Една чаша сок на закуска доставя 100% от необходимата за тялото дневна доза витамин С (75 мг. за жените и 90 мг.
Овес и ечемик:
Норвежки изследователи са установили, че тези зърна съдържат бета-глюкан , вид фибри с много по-мощни от ехинацеята антимикробни и антиоксидантни свойства. Опитни животни, които приемали тази съставна част ставали по-устойчиви към грип, херпеси и дори антракс. При хората тя усилва имунитета, заздравява по-бързо раните и помага за по-доброто действие на антибиотиците.
Прясно мляко:
Наред с рибата, млечните продукти са един от най-добрите източници навитамин D, който е мощно оръдие за засилване на имунната система и предпазване на настинките. Хората с липса на витамин D са с 36% повече застрашени от инфекции на горните дихателни пътища. Тъй като снабдяването на тялото с достатъчно витамин D чрез храната е трудно, най-добре е да се приемат добавки.
Кисело мляко:
Шведски изследователи са изследвали работници, като в продължение на 80 дни им давали напитка от кисело мляко. Учените установили, че работниците които консумирали напитката, излизат в отпуск по болест с 33% по-рядко от тези, които пили плацебо.
Риба и миди:
Сьомгата, скумрията, херингата и други по-тлъсти риби съдържат омега-3 мазнини, които засилват действието на фагоцитите. Тези риби съдържат и селен, на който са богати мидите, стридите и раците. Селенът помага на кръвните клетки да произвеждат цитокини – протеини, които гонят вирусите. Някои изследвания разкриват, че омега-3 мазнините увеличават притока на въздух към белите дробове и ги предпазват от простуда и инфекции. Действително тези мазнини имат важен принос за добрата имунна система, тъй като помагат на клетъчните мембрани да усвояват ефективно хранителните вещества и да изхвърлят токсините.
Пилешка супа:
Тази супа с причина се използва като лекарство от векове. Цистеинът – аминокиселина, която се отделя от пилето при варене, има химична структура, подобна на лекарство срещу бронхит. Супата понижава секретите и успокоява симптомите при запушен нос и силна кашлица. Прибавянето на подправки, като чесън и лук към супата увеличава укрепващото действие на пилешката супа върху имунната система.
Чесън:
Според последните изследвания, хората, които приемат чесън във вид на хапчета в продължение на 12 седмици през зимата са с над 60% по-защитени от настинка, а ако се разболеят, оздравяват с 3 и половина дни по-рано. Чесънът съдържа вещества, които борят инфекциите, в това число антибактериалния алицин. Разбира се, суровият чесън е по-ефективен от хапчетата.
Пшенични кълнове:
Четвърт чаша пшенични кълнове зарежда тялото с приблизително половината от необходимата дневна доза цинк, основен минерал, който помага за обновяването на клетките и за заздравяване на имунната система. Даже и леката липса на цинк, който е необходим за производството на белите кръвни телца, може да увеличи риска от инфекция. Прибавяйте кълновете към киселото мляко, овесената каша, салатите, пюретата.
Тиква и сладки картофи:
Тези зеленчуци са богати на витамин А, който играе ключова роля за осигуряване от инфекции. Доставяйте витамин А на тялото, като приемате и богати на цинк храни, като задушено месо с моркови. Цинкът помага за усвояването на витамин А, защото този витамин циркулира в кръвта само когато се свързва с протеини. Ако в тялото ви няма достатъчно цинк, витамин А не може да се придвижи от черния дроб до тъканите, където е полето на неговото полезно действие.
Черен чай:
Многократно е доказано ,че той стимулира производството в клетките на интерферон – протеин, който се бори срещу настинките и грипните инфекции. Ако не обичате черен чай, бихте могли да го замените със зелен.
Гъби:
В тях има около 300 вещества, които засилват имунната система, увеличават производството на борещите се с инфекциите бели кръвни телца и ги правят по-агресивни.
