Голямата археологическа находка под центъра на Солун , предизвика полемика и скандали. „ Византийският Помпей ” както е наречено откритието е най-голямата археологическа находка от десетилетия насам.
То се намира точно под прочутата Арка на Галерий в центъра на града и е резултат от строителните работи по прокопаването на тунелите на солунското метро.
Това временно спря строителните дейности преди време и се наложи да бъде преразгледан проектът за метростанцията, която трябва да бъде изградена там. Идеята на археолозите и общината е станцията да се превърне едновременно и в музей, а с това и в основна туристическа атракция за града. Участъкът на древното тържище е дълъг 76 метра и е открит запазен в отлично състояние.
Изграждането на метрото в Солун започна през 2006 г., но се забави заради огромните по обем археологически работи. През това време са открити около 300 000 артефакта.
Археолозите са открили град от епохата преди идването на власт през 316 г. пр.н.е. на македонския цар Касандър , гробище от римско време в покрайнините на Древната Агора , източен некропол, открито градско пространство, което показва организацията на града от основаването на Солун до края на периода от късната античност.
През 2012 г., по време на работата по главната линия на метрото, е открита част от град от V-IV в.пр.Хр. Учените са проучили площ от 3,1 хектара. Според археолозите, градът е имал силна икономика и развити социално-политически структури. Изоставен е едва през 315 г. пр.Хр. Друга интересна находка е гробището от римско време (ІІ-ІV в.), на неизвестно преди това селище.
Разкопките в района на две станции на метрото в историческия център на Солун – на станциите „ Агия София “ и „Венизелос“, са помогнали да се определят принципите на градоустройство на Солун от основаването му до края на късната античност. Градът е проектиран в съответствие със стандартите на елинистичните центрове на Изтока. Улиците са били перпендикулярни една на друга, по тях е имало както жилищни сгради, така и производствени помещения. Така са запазени и в римско време. През IV в. от н.е. мраморни улици са били заобиколени от колони, а от двете им страни са се издигали големи сгради с разкошни мозаечни подове и статуи, посочват археолозите.
Много находки се отнасят към периода от Византийската империя до големия пожар през 1917 г., по време на който е изгоряла голяма част от „стария град“.
Сред представените артефакти е златен венец от погребение от края на IV – началото на III в. пр.н.е., множество накити, глинени скулптури, съдове от елинистичната епоха . Според археолозите, находките помагат за възстановяването на неизвестни страници от историята на града и на Гърция.
