Съдбата пожела Мустафа и Емина да се срещнат на необичайно място и поради трудни житейски обстоятелства да намерят път към по-добър живот.
Мустафа и Емина Ходжич от село Богановичи близо до Олов в Босна и Херцеговина имат необичайна любовна история. Двамата са събрани от труден живот на много необичайно място, психиатрична болница.
Емина е първата, която започва своята трудна житейска история.
След 11 години брак с две деца, Емина е диагностицирана с умерена депресия.
- Житейската ми история е много трудна. Бях женен от 11 години, от този брак имам две деца. В този брак се разболях, изпаднах в умерена депресия. След две или три години вече не можех да се бия, затова отидох на психиатрично лечение. Всички ме напуснаха, включително мъжът ми и децата. Съпругът се бори доколкото можеше, но накрая като всички вдигна ръце – започва разказа Емина.
Това, което не е очаквала, е, че ще срещне любовта на живота си Мустафа в психиатрията.
- Когато отидох в психиатрията, се запознах с Мустафа и сме заедно от осем години. Там ми дадоха само някакви лекарства, от които ми ставаше все по-зле. След осем дни лекарят ме пусна за социална терапия. Това означава кръг от хора, където идват пациенти, които са "малко по-здрави". Тогава видях Мустафа, той седеше, мълчеше и гледаше какво се прави – разказва със сълзи на очи Емина.
Мустафа разказа подробности от не особено лесния й живот и попиваше всяка нейна дума.
- В очите му видях любов и изцеление. С помощта на моя Мустафа се оправих. Любовта е излекувала душите ни. Мустафа ме разбра прекрасно – разказва Емина.
Пътят на Мустафа към психиатрията е съвсем различен от този на Емина.
Мустафа работи като гимназиален учител в продължение на 10 години и остава без работа след тежък здравословен проблем.
Той бил принуден да дава всичките си пари за лечение, поради което нямал средства да си купи дори най-необходимото за живот.
- Основната ми професия е висококвалифициран дърводелец, завършил съм и педагогическа академия, за да мога да преподавам в училище. За 10 години, в които работих в училището, създадох три поколения дърводелци. Имах тежка операция, толкова много изследвания, за които искаха много пари. Поради това стигнах до ситуация, в която нямах какво да ям, изпаднах в лека депресия, защото не можех повече да работя поради здравословното си състояние. Беше ми много трудно, защото цял живот работих. Затова отидох в психиатрията, казах на лекаря, че нямам какво да ям – разказва Мустафа, а Емина допълва, че той бил високо оценен и от студенти, и от други колеги.
В същия ден те били приети в психиатрия и когато Мустафа видял Емина, веднага разбрал, че тя е любовта на живота му.
- Веднага я харесах, след това започнах да разпитвам за нея. Емина беше много болна, получаваше силна терапия. Започнахме да си говорим в социалната терапия, минаха дни и един ден я попитах дали иска да се омъжи за мен – разказва Мустафа.
Бедността не им пречи да водят щастлив живот.
- Казах й, че нямам нищо, а тя каза да, само не ме бийте. Тя е била малтретирана физически в къщата, в която е живеела. Никой не я разбра, единственото й спасение беше психиатрията – разказва Мустафа.
От психиатрия към спокойствие
Въпреки че живеят в бедност, те подчертават, че нищо не може да купи щастие и любов.
- Когато се прибрахме, нямахме нищо. Имахме само легло, хладилник, гардероб и печка. Добрата новина е, че Мустафа е добър рибар и живеем тук близо до реката. С нас няма разногласия. Няма кой да ми го замести, без него кой знае какво щеше да стане с мен – казва Емина.
- Най-важното за хората е да са смирени. Трябва да знаеш как да обичаш. Човек, който не е скромен, няма да знае как да обича искрено. Човек може да бъде щастлив само когато е доволен от това, което има. Никога не бих напуснал Емина, обичам я безкрайно, както нея, така и децата й, на които гледам като на свои – казва Мустафа.
Мустафа приел децата на Емина като свои.
- Така ги виждам. Инвестирам всичко, което имам, за да ги образовам. В това ни помагат добри хора – казва Мустафа пред телевизия БН.
