Стилове бонсаи
Дебело в основата стъбло. Дръвчето в този стил предизвиква задоволство и гордост у любителя на бонсаи. За да се удебели стъблото, най-напред трябва да се избере здраво и силно дърво без ниски клони. През зимата стъблото се пристяга с медна тел точно под повърхността на почвата.
Клони дървета / Икадабуки. При този стил стъблото е извито и легнало хоризонтално върху почвата, наполовина заровено в нея. Клоните са останали само от едната страна на стъблото, растат вертикално и се развиват като дървета.
Мъртво дърво / Шаримики. При този изящен стил мъртвият бонсаи е главен елемент на композицията. Кората му е премахната, а дървесината избелена с белина. Бонсаят е разположен в плосък съд с няколко камъка и малко пясък.
Френски стил. При него преобладава естествения вид на дървото, но не е изключено да се формират бонсаи и в другите широко разпространени стилове. Височината на различните екземпляри е от 50 до 120 см.
Дървета върху скала. В случая дърветата се засаждат в пукнатините на скалата. Корените не се показват навън. Камъкът, представляващ скалата, лежи върху плосък съд, пълен с вода или бял пясък. Скалата трябва ежедневно да се напръсква с вода, з ада се овлажнява мъхът, а самото поливане става капка по капка.
Дърво върху дънер. Дънерът се явява основен декоративен елемент. От избора му зависи красотата на бонсая.
Вятър / Фукинагаши. Този стил създава впечатление за силно обветрено дърво. То сякаш е с обрулени от вятъра клони, като всичките са разположени от едната страна на ствола.
Букет. Характерни са високите, вертикални, голи и жилави стъбла, засадени в група. Само един букет от клони разцъфва на върха. Различните на височина дървета с еднаква дебелина на стъблото му придават особена красота.
Гора / Йосе ю. Красив стил, напомнящ за гората и нейните поляни. Обикновено се създава в широк и не много дълбок съд с правоъгълна или овална форма.
Миниатюрен пейзаж. Също като при стила „гора” тук се създава пространство. Може да се пресъздаде всичко: растителността около пресъхнал поток, отвесен скат и дървета около него, планински пейзаж, водна площ, около която растат кипариси ...
Скален пейзаж. При този стил корените на дървото обгръщат „скалата”, преди потънат в почвата, което напомня за планински пейзаж. За да се постигне това, трябва предварително да се удължат корените на дръвчето.
Дръвче, долепено до скала. Корена н дървото се обляга на скалата и слиза по дължината и, преди да потъне в почвата. Това е много красив стил. Необходимо е да се удължават корените както при стила „въздушни корени”.
Въздушни корени. Дървото в този стил сякаш е кацнало върху корените си. Като старее, то постепенно се доближава до стила „много стъбла на едно дърво”.
Каскада / Кенгай. Дървото изцяло пада навън от съда подобно на водопад. Съдът трябва да е на определена височина, като може да бъде поставен върху дъска, закачена на колче.
Полукаскада / Хан-кенгай. Стъблото е наклонено хоризонтално. Цялото дърво се разпростира като ветрило. Върхът на бонсая се изправя леко нагоре, а клоните не трябва да падат по ниско от саксията.
Ветрило / Хокидачи. Този стил е наречен така поради специфичната ветрилообразна форма на клоните и правото стъбло. Всички брястове могат да бъдат отгледани така.
Проядено дърво. Понякога в природата стъблото на стари дървета е с естествени хралупи. Наблюдават се най-често при бъз и будлея и при някои разновидности на маслиновото дърво.
Криво стъбло / Мойоги. При този стил се наблюдават естествено кривите стъбла на някои дървета, срещани в природата. Стъблото се изкривява, като се пристяга с медна тел.
Стебло серпентина. Дърветата от този стил образуват многобройни криви и спирали. За да се постигнат многобройните извивки, трябва да се направлява развитието на стъблото още докато е младо.
Корен тирбушон. Спиралата на корените се получава, като някое бързо растящо дърво, като конски кестен, се посади в малък съд (диаметър до 8 см). След покълването коренът се навива няколко пъти в саксията.
Вертикално стъбло / Чокан. Постига се с дървесни видове, които растат прави в естествени условия. Формата е строго вертикална, като дървото постепенно изтънява към върха.
Наклонено стъбло / Шакан. Този стил напомня на пейзажите, които се срещат край водни площи. За да го създадете, достатъчно е да засадите дървото наклонено.
Няколко стъбла на едно дърво. Понякога в гората откриваме дървета с няколко стъбла. Това се дължи на инцидент при покълването: изсъхване или счупване на младия връх, след което се образуват две или три разклонения.
Приближени стъбла. Този стил прилича на предишния с тази разлика, че няколко дървета от един и същи вид се засаждат заедно. Когато стволовете им се допират в основата си, създават илюзия за едно единствено дърво.
