Стотици се включиха в помощ за Надежда-Има ли надежда за болната от рак дъщеря на Маргарита Петкова

България, Англия, но и от Италия, Испания, САЩ.

Дъщерята на Мустафа Чаушев - Ажда, направи и специална страница във фейсбук - “Да помогнем на Надежда!”. Тя е от типа благотворителен търг - всеки може да предложи своя вещ, да определи минималната ѝ цена, както и краен срок за вдигане на цената.

Така успяват да съберат вече 50 000 от необходимите 78 000 британски лири.

За да подпомогнат младата жена, майка на две деца, много приятели и на Маргарита Петкова се обединиха. В подкрепа на Надежда те ще направят благотворителен концерт. В него ще участват Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Кристина и Михаил Белчеви, актрисата Стефка Янорова, поетът бард Ивайло Диманов, поетесата Камелия Кондова, акустичната група “Точка.БГ”. Концертът ще е на 12 юли от 18 ч в клуб “Журналист” (ул. “Граф Игнатиев” 4, София).

Ден по-късно има още един благотворителен спектакъл в помощ на Надежда. “Абсурдни времена” ще гостува в Крайморие на 13 юли. На сцената там от 20 ч. ще излязат Петър Антонов и Нона Йотова, които ще изиграят пиесата по едноименната стихосбирка на Маргарита Петкова и

Добромир Банев. Постановката е с подкрепата на община Бургас и областната администрация на морския град.

Банковата сметка, с която всеки у нас може да дари пари за Надежда, е:

IBAN:
BG77STSA93000021658416
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
Христина Огойска
в полза на
Надежда Огойска 

- Надежда, вие живеете в Лондон и се лекувате там, кога дойдохте в България?
Надежда Огойска: Да, живея в Лондон, там се лекувах до момента. В България си дойдох преди няколко дни - в четвъртък, за да видя близките си, да свърша някоя и друга задача, иначе продължавам да живея в Лондон.
- Как се чувствате тук?
Н. О.: Много добре, до майка ми, сред близките си - прекрасно.
- Какво е усещането, г-жо Петкова, когато детето ви сега е тук до вас?
Маргарита Петкова: Аз, разбира се, винаги съм щастлива да прегърна детето си. Сега и двете от трите ми деца не са до мен.
Малкият ми син отиде в
Англия да помага
на сестра си
Радвам се на всеки миг, ако някой си дойде. Една майка винаги обръща повече внимание на това дете, което е болно. Винаги мисли повече за това, което в момента не е при нея, но винаги обича всичките си деца с еднаква сила. Радвам се, че Надежда се държи, защото тя премина през много тежки операции и химиотерапии, а сега ѝ предстоят още по-тежки. Аз вярвам в нея, тя е боец, ще се справи, защото аз я разбирам като майка. Зад нея са децата ѝ и тя трябва да се бори заради тях.

- Надежда, как ви се отрази, когато майка ви разказа за вашата болест и борбата с нея публично? Това даде ли ви още сили?

Н. О.: Подкрепата на всички хора със сигурност ми даде много сила. През тези две години майка ми не е спирала да ми я дава и аз не чувствам разлика с това, че го обяви. Единствено се притеснявам за нея, защото трябва публично да говори за едни неща, които винаги са лична болка, нейна човешка драма и борба. За нея е ясно - тя е мама, преди да бъде публична личност. Хората ми дариха страшно много любов освен надеждата за живот със средствата си. Също така и с положителните си мисли, цялата тази енергия, загриженост, съвети, които ми изпращат. Това е най-ценното.

М. П.: Две години ние се справяме сами - и с парите, и с проблемите.
Аз никога не съм искала
да използвам статута си
на публична личност
за някакви лични цели, но сега ножът е опрял до кокала и за това го направих. Не мога да не съм до детето си в този момент, в който то има нужда да му бъде помогнато.

- Какво ви казаха хората, които разбраха за болестта на Надежда?

М. П.: Всички ме подкрепят. Всъщност условно казано е всички - имам приятели в живота, не в социалните мрежи, които винаги са били мили. Но сега изчезнаха. Те даже не смеят да харесат някоя моя публикация в социалната мрежа. И не за дъщеря ми, а мой авторски материал или някаква закачка. Аз продължавам да живея по същия начин, по който съм го правила досега всеки ден. Продължавам да работя и вие знаете това - толкова години съм външен сътрудник на “24 часа” и не съм отказала материал през всичките тези години, аз сядам и работя. Не мога да лежа, да гледам в тавана и да съм нещастна. Нямам право да се отчайвам, да падам духом, нямам право да натоварвам хората със своите проблеми. Аз
зная, че всеки има болка,
някакво страдание,
неудачи. Никой не е
безметежно щастлив,
щом е на свобода. Благодаря на тези, които откликнаха не само със суми. Аз не броя сумите, не гледам какво се е набрало, за мен по-важното е доброто, което се отключи в хората. Това са добрите хора, които винаги са били такива. Те не откликват на зова за помощ на поетесата Маргарита Петкова, а на майката, която търси спасение за децата си.

- Има ли надежда за Надежда?

М. П.: О, има надежда, защото видях как тук за една седмица такава позитивна енергия ни заля. Тук не е въпрос само за парите. Всеки човек носи в себе си добро и трябва то да бъде отключено.

Н.О.: Положителните мисли на хората ме заредиха. Безнадеждна се чувствах през тези няколко години особено, когато се оказа, че ще се наложи да търся средства, за да продължа борбата си. Когато стана ясно, че ще завися от благотворителността на другите. Защото аз вярвам в добротата у другите, но тук става въпрос за финансови възможности. Бях съвсем обезверена, докато не получих такава огромна любов и помощ.

- Събирате средства за лечение в Истанбул, но кога и къде ви диагностицираха?

Н. О.: Диагностицираха ме през 2016 г. в Лондон, където вече живеех. Аз усещах, не беше изненада на срещата с лекаря, на която ми казаха за болестта. Отидох там с двете си деца.
Когато ме извикаха, за да
ми съобщят за болестта,
имах предчувствие
Но беше като някакъв ужасен шамар в лицето, огромен стрес. Всъщност децата са това, което най-много ме държи, трябва да бъда силна заради тях. Ако мога да плача на рамото на мама, на близките си, на любимия, е едно. Но за децата аз все пак съм майка и трябва да се старая да бъда силна.

- Какво стана през тези две години - бяхте разказали, че сте минали през няколко операции и химиотерапии?

Н. О.: Започнахме с лечение с химиотерапия, включихме биологична терапия към него, след което преживях една операция по отстраняване на основния тумор. След това преживях още една операция, после още един цикъл химиотерапия, в който се оказа, че две мънички разсейки в черния дроб прогресират и вече са го осеяли целия. Смениха лекарството ми и минах още един цикъл химиотерапия.
Разбра се, че тя по никакъв начин не влияе, защото клетките ми са поумнели. Това е, което можеха да направят за мен. Там аз се лекувам в държавна болница, не в частна и техните лекарства за моя случай се изчерпаха. Тогава започнах да търся алтернатива в чужбина. Имам оферти и от Германия, и от Турция, и от Америка. Просто Турция е най-удачният избор откъм средства към момента и откъм успеваемост - откъм сигурност, че нещата ще бъдат наред. Затова се спрях на лечението в Истанбул.
М. П.: Ако имаше опция дъщеря ми да се лекува в България, тя щеше да се лекува тук. Тя не е избрала да се лекува в чужбина просто ей така, за да се разходи в Лондон, Истанбул, или където и да било. Тук няма опция за лечението ѝ.

- Трябва да съберете сумата от 78 000 паунда. Каква част от лечението ще покрие тя?

Н. О.: Сумата, която събирам, е за офертата, която ми дадоха в Истанбул. Имам малки “подробности” в белия дроб, но основният проблем е в черния ми дроб. При него нещата изискват сериозна намеса - неотложна и животоспасяваща. Първо ще проведем отстраняване на целия десен лоб - там са разсейките, в малката лява част няма нищо и ще остана с нея. За да се случи това, е необходимо да ми се прекъсне кръвоснабдяването на десния лоб.
Това е първата операция,
която ми предстои.
Тя ще е на 16 юли
Средствата за нея вече са събрани. До момента имаме 50 000.

След това ще има няколко цикъла с вливания, молякулярна терапия - лекарство, което е платено извън европейската здравна система. Набирам сумата за всичко това. Тя винаги може да варира и да расте, но това е, което към момента знам, че ще ми трябва. Чак след това ще видим какво ще направим за белия дроб. Може би ще има лазерна операция, ако разсейките в него не са изчезнали след молекулярната терапия. Това е планът, но офертата от 78 000 паунда е за тази операция и процедура по отстраняването на 70-80% от черния дроб.

- Откъде намирате сили за всичко това?

Н. О.: Както ви казах, силите ми идват от децата. Срутвам се, плача, но в един момент си казвам: Нямам право на това. Не заради мене си. Аз не се страхувам от смъртта толкова, колкото от това, че няма да съм до децата си, така, както в момента е майка ми до мен. Тогава, когато те ще имат нужда от някаква помощ, от подкрепа, съвет, няма да имат на кое рамо да поплачат така, както аз винаги съм разчитала на майка си.
Това е огромният ми страх
и главната ми мотивация да
не се отказвам
Освен това любовта на близките, семейството, е основен генератор на енергия, най-голямата подкрепа.

- На колко години са децата ви?

Н. О.: Синът ми е на 18 г., а дъщеря ми - на 9 г. Преди малко споменах, че те бяха с мен, когато научих диагнозата. Те още не можеха да осъзнаят какво се случва. Там имаше психоложка, аз плачех, но тя ме помоли да се обърна и да им кажа: Аз ще се оправя, ще се лекувам и това не е краят. Това е началото на една битка.
Така се чувстваме, ние сме на война, това е нашата лична битка. Те са дечица и не са обременени така от живота, че да изпитват страхове. Те вярват в победата. Не си представят неприятен изход от ситуацията, много ме окуражават.
- Има ли добро в България?
Н. О.: Има добро в света по принцип и, разбира се, в България. Ние си мислим, че го няма, защото то не парадира.
Доброто не е шумно, не е
нещо, което се набива нагло
в очите както злото
То просто идва и ти пълни душата, топли ти сърцето. Доброто е много силно. Разбира се, че го има във всеки един от нас. Ето, моята история е пример за това в тези времена, в които знаем колко е труден животът за всички. Имам дарение от 1 лев, за който съм плакала толкова, че не мога да ви опиша. Една жена се свърза с мен и ми каза, че има дете, което боледува и събира средства за лечението му. “Толкова много ви съчувствам и ви разбирам”, ми каза тя. Представете си, че проблемът на един човек, или моят конкретно, е тунел в тъмнина. И като едни мънички светлини с всичките си добри пожелания, дарения хората озариха моето небе. Тъй като аз не мога да върна нищо, се надявам по някакъв начин светлина да огрее добрите хора. И не само - всички, които имат нужда от светлина.

М. П.: Има добрина у българина. Но понякога има и такива хора, които, както обичам да казвам, се изказват неподготвени. “Да, бе, нас, анонимните, кучета ни яли.” Никой не е анонимен, всеки има име, всеки има съдба. Не обръщам внимание на тези хора и не им се сърдя - да бъдеш добър, е избор, и аз се радвам, че повече българи са направили този избор.
- Има ли хора, които ви споделят, че са минали по същия път?
М. П.: О, да, при това знам хора с ужасно по-тежки от моята съдба. Има хора, които са изгубили децата си от тази болест или имат болен от рак в семейството си. Те са до мен, защото знаят какъв е проблемът. Българинът се сплотява тогава, когато трябва да се направи нещо добро. Човек се ражда добър.
- Ще победи ли доброто и в тази битка?
М. П.: Вярвам в това, вярвам в доброто, което ни заля като огромна ласкава вълна. Вярвам, че Бог вижда всичко това и стои и той на наша страна, аз съм православна християнка.