Понякога плача ще бъде достатъчен знак, че съм ти нужна. Че трябва да бъда тук за някого. Ще бъда будна 24 часа. Дори и когато спиш. Винаги внимателна. Едното око открито, едното ухо наострено. Ще чакам първото ти движение. Ще чакам да започнеш да пълзиш, да седиш. Да проходиш.
Ще чакам с нетърпение да започнеш да тичаш с дебелите си крачета, с ангелска усмивка, а аз ще бъда щастлива. Но и загрижена, случайно да не паднеш и да не се нараниш. Ще те галя, ще те целувам, ще те прегръщам.
Ще викам и плача в моменти на лудост от умора и стрес, но ще се опитвам да не го правя пред бебето.
Ще го храня, ще му сменям пелените, ще му целувам малките крачета. Ще го уча на всичко и постоянно ще му говоря. Ще му покажа дърветата. Ще го докосваме заедно. Ще му покажа къщата и ще я докоснем заедно. Ще лаеме като кучета. Ще разказвам и чета приказки и истории. Ще го уча, че животът не е приказка.
Ще го уча, че някъде може би има Пепеляшка и Снежанка. И нечестивите вещици. И Питър Пан, който е в търсене на сянка. Че някъде има и трите прасенца, вълкът и седемте агнета.
Ще танцуваме, докато пеем и ще пеем докато танцуваме.
Ще печелим стъпало след стъпало, ще се качваме до най-високия планински връх. Когато бебето порасне, можем и планините да катерим, въпреки че аз предпочитам морето.
Ще бъда болна, тогава, когато и бебето е болно.
Ще купувам най-хубавите дрехи. И обувки. И маратонки. Може би не винаги най-скъпите, но със сигурност най- удобните и най-красивите.
Ще го гледам как расте. Как дрехите му стават малки. Тези неща ще пазя. Надявам се завинаги. Ще му купувам играчки - дървени, образователни, гумени, пластмасови. Каквото и да намеря, каквото и да ми хареса.
Но преди всичко, ще му купувам книги. И докато го държа в ръцете си, ще го уча на животните - как да каже слон, прасенце, петел. Какъв цвят са автобусите и как изглеждат колите. Ще се разстопя, когато ми каже "мама". Ще бъда горда от научените думи, дори и да ги каже на три години. Ще го водя и чакам пред детската градина. Ще подслушвам на вратата на детската градина дали точно моето дете плаче или е добре и си играе. Ще го разхождам.
Заедно ще разкриваме нови улици и нови предели. Ще го разхождам с количка или ще ходи до мен.Понякога ще караме колички. Ще го уча да не докосва фурната, машини и други опасни неща. Ще го уча на всичко и ще се надявам, че съм успяла в това.
Ще споделям с него храната си. Ще му давам да яде. Тогава, когато спокойно ще спи, ще чистя, а понякога ще спя заедно с него. Ще му готвя обяд. Вечеря и закуска. Закуски.Докато правя това ще му позволявам да ми помага.
Ще правим гримаси и ще се наслаждаваме на шоколада. Ще опитаме всяко хранене и ще ядем това, което ни харесва.
Ще гледаме звездите през нощта. И луната. Облаците. Ще наблюдаваме слънцето в топлите дни. Ще събираме цветя. Ще играем футбол. Волейбол и тенис. Ще се возим с автобус. С влак. С кола. Ще летим със самолет. И на крилете на фантазията.
Ще се учим един от друг. За живота. За щастие. За любовта. И най-важното от всичко, всеки момент ще споделяме с татко. Защото когато сме тримата заедно всичко е хубаво. И по-лесно, разбира се.
