Историята е за 39-годишната Тами Андерсън от Англия, която публикува снимка с последнитемигове от живота на 4-месечния Уилбър.
Снимката беше публикувана в подкрепа на всички родители, които са загубили дете и да покаже, че даже след такава мъка, човек трябва да намери сили да продължи да живее!
Драмата и адът, криещи се зад този кадър обаче са способни да просълзят и вцепенят всеки.
Ето историята й:
Преди бременността си Тами е била в тежък стадии на ендометриоза - заболяване, при което тъкан от вътрешните слоеве на маточната стена, расте отвън). Жената е трябвало да си направи операция за отстраняване на матката, когато разбира, че е бременна.
"С бащата на бебчето се срещахме само от 3 месеца.
Бъдещите родители се вълнували за бебето си, но през 20-та седмица от бременността при един от прегледите, се оказало, че детето не може да изпъне ръчички.
Лекарите отказали да анализират патологията на плода, защото трябвало да се вземе материал от плода, а това може да се окаже фатално.
Тами решила, че каквато и да е диагнозата ще роди.
"Уилбър почти не се движеше в стомаха ми, но го усещах как се търкаля в отговор на моето погалване. Връзката между нас бе много силна още от самото начало", спомня си Тами.
Лекарите непрестанно я питали дали иска да прекрати бременността си, но тя винаги отказвала.
"Вече го обичах толкова много, че вярвах, че заслужава дори кратък живот Лекарите не даваха добри прогнози и не исках сина ми да страда, но винаги се надявах, че един ден ще мога да се прибера с него у дома", казва тя.
Бременността бе трудна и жената родила в 32-та седмица със спешно секцио. Бебето не можело да диша.
"Не знаехме дали ще оцелее през първата си нощ, но той успя", спомня си Тами. "С всеки ден ставаше все по-силен", добавя тя.
По-късно лекарите казват, че момчето се е родило с рядка генна мутация, която причинява вродена миопатия (мускулна дистрофия) и тежка артрогрипоза (недоразвитие на ставите, деформация на ръцете и краката).
Мускулите на Уилбър били толкова слаби, че не можел да движи абсолютно нито една част от тялото си, дори и да диша самостоятелно. Детето се нуждаело от денонощно наблюдение.
"Уилбър не можеше да движи ръцете и краката си, но след един курс физиотерапия започна да помръдва леко", казва Тами.
"През седмиците, в които той беше в болницата, ние имахме силна връзка. Моето момче обичаше да го галя по гърба и да го масажирам. Усещах колко много ме обича. Сестрите пък се шегуваха, че винаги знаели когато Уилбър иска нещо, защото ги гледал толкова настоятелно, че те усещали енергията в погледа му", казва Тами.
Уилбър обаче никога не видял дома си. 12 седмици след раждането, сърчицето му внезапно спряло. Въпреки че с апарати лекарите успели да го съживят, мозъкът му вече бил силно увреден заради липсата на кислород.
"Когато след това той отвори очи, видях че това вече не е моето малко момче. Погледът му беше празен. Той вече не ме познаваше, не отговори на допира ми. Връзката ни бе загубена", споделя Тами.
Лекарите посъветвали майката да стои повече при детето. Те вярвали, че то все още има шанс да се възстанови. Две седмици по-късно обаче станало ясно, че щетите са непоправими.
Осъзнавайки, че синът й страда, Тами взела най-трудното решение - да изключи детето си от животоподдържащите системи. В този ден медицински екип помогна на девойката да се премести в отделна стая, за да се сбогува със сина си. Тогава е направен кадъра, в който Тами носи бебето си по коридора в болницата и го води към смъртта му.
"Парадоксалното е, че в този ден за първи път успях да разходя Уилбър. Тръгнах с него по коридора на болницата и осъзнах, че това е първата ни и последна разходка. Не издържах и избухнах в сълзи. Тогава Марк ме снима", спомня си Тами.
"Да, ще е болезнено да си спомняме за тези моменти, но исках да имам снимки от тях.. със сина ни", казва майката.
Тами прегърнала бебето си и започнала да му пее приспивна песен, за да не се страхува. Когато изключили детето от апарата, тя поставила безжизнения си син в количка и го завела на разходка в близост до болницата.
"Това беше първият път, когато успяхме да снимаме лицето на Уилбър без тръбички", казва тя.
От Уилбър останала шепа пепел, която Тами носи навсякъде със себе си - на разходки, на почивки и дори я поставя на масата по време на празнични вечери. Така Тами иска да покаже, че той остава част от живота й.
