Даниела, половинката на покойния Чочо Попйорданов, е преминала през пореден кошмар. През декември се е поболяла, но за щастие здравословният й проблем вече е отстранен и тя продължава все така всеотдайно да се грижи за 4-годишната Екатерина.
На 5 май преди 3 години Чочо Попйорданов прекъсна земния си живот след нелеп инцидент на Боянските гробища.
"На този Великден отидох в "Александър Невски" да се помоля.
Даниела не навлезе в подробности за заболяването си, но радостната новина е, че със съдействието на лекарите тя вече се чувства добре. "Благодаря на добрите доктори, които се грижеха за Чочо, те продължиха да се грижат и за мен. Първо не ми дадоха време да се осъзная какво стана, не ми дадоха време да падна духом въобще. Но мен не ме е страх от смъртта! Единствено би ми било мъчно за Катето, тя е е нещото, за което се боря", продължи Даниела.
Тя разкри също, че преди с Чочо да осиновят Катето, е преминала през няколко неуспешни опита ин витро.
"Само тези, които са минали през това, знаят какво е разочарованието, ако резултатът е негативен, доста тежко е. Пък и биологичните ни часовници започнаха за цъкат. Затова решхме решихме да осиновим. Катето беше първото дете, което ни предложиха. Аз влязох първа при социалните, Чочи седеше отвън. Показаха ми снимка на момиченцето, имаше неговите ококорени очи. После влязохме в кабинета на директорката и чакахме да доведат Катето. Той я погледна, и каза: "Извинявайте, но аз не мога да стана, тя прилича страшно много на мен!", продължи Даниела.
Невръстна наследничка на Чочо Попйорданов вече пое по неговите стъпки. Катето има роля в "Хъшове" на Александър Морфов.
"Сашо я научи как да се покланя. На 4 години е, но въобще не й пука, излиза на голямата сцена на Народния театър, пред нея 800 души, а тя пее песента и вика "Да жинее България", радва се на момиченцето си Даниела.
На 11 юни и тази година по традиция тя и най-близките приятели на Попйорданов ще се съберат, за да празнуват рождения му ден.
Даниела си припомни и началото на връзката си с Чочо, започнала още като деца. "С него ми беше първата целувка. Веднъж, седим си, а той ме пита: "Искаш ли да ходиш с мен?", а аз абсолютно сухо му отвърнах "Ми, да". Бяхме заедно го Гимназията, събирахме се, разделяхме се, после всеки пое по своя път, но винаги мислехме един за друх, аз живях в чужбина дълго време. Веднъж майка и татко дойдоха да ме видят и ми донесоха видео касета и диск на НЛО. Чочи ми беше написал едни неща, само двамата знаем какво значат. Разбрах, че трябва да му се обадя. Попитах го "Ти щастлив ли си?", "Колкото и ти", ми отвърна. И аз след месец и половина се прибрах в София. Никога не сме спирали да се интересували един за друг. Няма как да стане да допусна друг човек в живота си, цялото ми същество и душа е изпълнена с Чочи. Това, което ме кара да продължа живота е Катето!", завърши Даниела.
