Винаги съм уважавала родителите на съпруга си, но още преди сватбата дадох да се разбере на Иля, че няма да живея с тях. Съгласихме се, още повече че и двамата мечтаехме да се преместим от село в града.
Там се роди големият ни син. Животът, разбира се, не беше лесен - непрекъснато се налагаше да пестим пари, задоволявахме се с най-необходимото. По-късно съпругът ми отиде да работи като строител и така успяхме да спестим за собствено жилище. Когато получихме апартамент, дъщеря ни се роди. Често ходехме на гости на нашите тъстове и винаги се опитвахме да им помогнем.
Майката на Илия винаги ме е изумявала. Тя е отлична домакиня, понякога дори прекалена. Всеки ден ставах в пет сутринта и работех до късно вечерта. Винаги имаше избор от няколко ястия, домашен хляб и различни лакомства. Но така и не разбрах защо се изтощавам толкова много. Никой не изяде половината от сготвеното, а идеалният ред в къщата и цветните лехи пред къщата не ми се струваха толкова необходими.
Свекърва ми се опита да ме научи, да ми обясни как да живея правилно, но аз веднага й казах, че това не е за мен. Не общувахме достатъчно често, за да се превърне в проблем.
Нашите деца вече са възрастни. Синът живее отделно, а дъщерята ще учи тази година. Преди година почина свекър ми, но боледуваше дълго време. След това свекървата започнала да се оплаква от здравето си. Тя се обаждаше почти всеки ден, оплаквайки се, че не може да живее сама.
Преди няколко седмици Илия отиде да й помогне. Няколко часа по-късно се върна, но не сам - с майка си и нейния куфар. Бях шокирана. Дори не ми поиска съгласието.
— Това е майка ми, тя е на 77 години. Примири се, сега тя ще живее при нас! - каза той.
Стоях мълчаливо. Дадохме й стая. Всичко щеше да е наред, ако тя приемаше нашите правила. Но още на следващия ден станала в пет сутринта и започнала да дрънка тенджери. Никой не можеше да заспи. И когато влязох в кухнята, цареше такъв хаос, какъвто не бях виждал досега. Тя приготви храна за десет души. Естествено, вече не можех да чистя. С мъжа ми отидохме на работа, а вечерта трябваше да почистваме последствията.
Надявах се да не се повтори на следващия ден. Но тя отново стана рано. Този път не издържах.
- Хладилникът ни е пълен! Още не сме изяли вчерашната храна! - казах.
- Трябва да хапнеш нещо прясно. Всичко друго вече не е добро! - отговори тя.
- Какво трябва да направим по въпроса?
- Занеси го на кучетата. И като цяло на работа трябва да се носи домашно приготвена храна, за да не остане нещо излишно. Ядеш твърде малко!
- Кои кучета? Тези продукти си заслужават парите! Просто не готви, докато не свършат! – възмутих се.
Свекървата много се обиди, но не спря да готви. Това се случва от много време. Вкъщи няма спокойствие, имам чувството, че съм на гости при нея, а не у дома.
Кажете ми какво да правя? Не издържам толкова дълго!
