Не всяка жена реагира правилно, след като научи за изневерите на съпруга си. Не всички жени вземат еднакви решения, нито всички имат еднакви възможности в живота.
Жена изпрати писмо до редакцията ни, а последните думи в него бяха: „Смея се, но душата ми е празна“.
Читателка, подписваща се като Депресирана, пише за нещастен брак и нежна връзка след смъртта на съпруга й, която за съжаление не продължава дълго. И ви го предаваме изцяло:
- Бях омъжена за мъж, който не заслужаваше моята лоялност и любов. Той ми изневеряваше 30 от нашите 45 години брак. От друга страна, знам, че той ме обичаше по свой начин. Изпълняваше брачните си задължения и беше перфектен баща, пише тази дама и може да се досетите защо тя е останала със съпруга си, въпреки че той многократно й е изневерявал.
Какъвто и да е бил той, тя е разчитала на него, до такава степен, че трудно е приела смъртта му.
Когато съпругът й починал, тя му била ужасно ядосана, че я е оставил сама, а по-късно изпаднала в тежка депресия. „Просто не знаех как да продължа да живея сама“, допълва нашиата читателка.
Едва след две години осъзнала, че няма да може да продължи да живее така.
- Времето продължи да тече и аз насочих цялата си любов към децата и внуците си. Седем години бях напълно сама, докато не се появи човек, на когото се отдадох. Не можех да го обичам в романтичен смисъл, но имах връзка, която донесе поне малко нежност в живота ми, пише тази жена.
И втория път нямала голям късмет
Ясно е, че г-жа „Депресирана“ също не е изпитвала истинска нежност в брака си, освен може би през първите няколко години, докато съпругът й не е започнал да се среща с други жени.
Започнал и не спрял цели 30 години! Само дамата знае как се е чувствала през това време и с какви изкушения се е борила. Ето защо не е изненадващо, че в новата връзка тя не успяла да се отпусне напълно и да заобича този мъж.
Но нежната връзка, в която влязла след смъртта на съпруга си, за съжаление не продължила дълго. "Бог поиска да го вземе при себе си и аз отново съм тъжна и сама." Това е моята съдба, това е историята на моя живот. Смея се, но душата ми е празна“, са тежките думи, с които дамата завършва искреното си писмо...
