През февруари 2015 година, един минувач по улиците на Мексико Сити забелязва страшна гледка. Имайки впредвид, че над 1 милион бездомни кучета се скитат по улиците на града, човек може да си помисли, че гражданите са виждали абсолютно всичко.
Оказва се, че освен умирайки от глад, тази мила душица е открита с ракови тумори. Потресеният минувач решава да заведе кучето при активист за правата на животните – Далия Гамез. Далия е шокирана от гледката и с радост решава да приеме кучето, кръщавайки го Боби и поема грижите за него. Тя го отвежда до близката ветеринарна клиника, за да кажат какво може да се направи.
Според ветеринарите, кучето трябва да е на около 2 години. Те започват химиотерапия, самото лечение е много тежко и трудно, но Далия се надява, че малкият Боби има силна воля и ще се справи. Тя му прави компания през цялото лечение и дори решава да сподели историята в интернет.
Кучето претърпява 8 сесии на химиотерапия за 2 месеца, това е огромно изпитание за едно недохранено куче, жената се моли всеки ден, всичко да бъде наред.
Боби показва силна воля за живот и дух, той се възстановява успешно от изтощителните процедури, не само няма следи от туморите, а козината му прикрива и грозните белези, белези на незаинтересовано общество, белези на трудностите, през които е преминало на улицата.
Неговото невероятно възстановяване го прави местната сензация – съседите на Далия го посещават редовно, за да го видят и да му се порадват. Следващата мисия на жената е да намери любящо приемно семейство за него, семейство, което е готово да го дари с любов и внимание. Това не отнема много време, скоро и тази мисия е изпълнена.
С горчиво чувство и много тъга, Далия си взима сбогом с Боби и го оставя в грижите на новото му семейство. Приемните родители на Боби се радват да му дадат дом и всичко, което до сега не е имал.
Какво ни показва трансформацията на това куче? Че абсолютно всяко живо същество заслужава да получи втори шанс!!! В очите на повечето минувачи, това животно е било една загубена кауза, едно нищо. НО, благодарение на добри самаряни, благодарение на хората, на които им пука, бездомните кучета не са вече боклук, а щастие, късмет и живи същества, които заслужават своя втори шанс!!!
