Това е история за една съседка. Тази жена живееше в една къща с нас.
Новите съседи изглеждаха като съвсем обикновени хора. Бяха четирима: съпруг, съпруга и две деца. Работеха на някакви обикновени длъжности с малки заплати. Всичко е същото като всички останали. Съпругът беше мълчалив, но винаги поздравяваше всички. Жената обичаше да си бъбри с един от съседите.
Тя опозна всички много бързо. Сближихме се, защото бяхме на една възраст. Все по-често съседката започваше да ме заговаря, обсъждайки някакви въпроси.
Един ден тя влезе в апартамента ми и попита за дежурството в коридора. Разказах й всичко, побъбрихме още малко и тя се върна на мястото си. След това съседката пак дойде да ме пита дали ще имам лук. Например "Започнах да правя супа и изведнъж лукът свърши!" Не съжалявах, дадох й каквото поиска.
Тогава тя дойде при мен с малко бурканче и ме помоли да й налея олио. Тя каза, че е загряла тигана, за да изпържи малко картофи, и открила, че няма олио. Тя се закле, че ще върне всичко.
По-късно тя не върна нищо. Не се съмнявах, че ще бъде така. Следващия път съседката изпратила сина си да поиска малко захар. Малко дете не можах да изкарам, трябваше пак да дам каквото поиска.
Съседкатаът идваше доста често с различни молби. Постепенно това стана много досадно. По-късно разбрах, че са идвали не само при мен, но и при друга наша съседка: пенсионерка, която сама се нуждаеше от всичко, но не знаеше как да откаже. Все пак говорихме за малко количество продукти. Не е трудно да й подарите такова малко нещо.
Разбира се, имаше обещания да се върне всичко, но връщането така и не се случи. Разбрахме, че новият ни съсед има упорит навик да взема малко и после да не го връща. Писна ни от такива неща, имаме чувството, че ни ограбват. И това се повтаря не само няколко пъти, но постоянно! И дори не бяхме близки приятели с тази жена, просто съседи. И никой от нас не беше особено богат.
В един момент реших, че ми стига. Когато съседката дойде отново при мен с молба - този път за моркови - казах, че самата аз съм останала без всичко. Съседката изглеждаше много нещастна, но не се възмути, а само кимна и си тръгна.
Следващия път пак отказах. И тя спря да идва.
Друг съсед направи същото. Започнахме да отказваме не заедно. Нямаме представа дали "просякинята" е посещавала другите ни съседи, но при нас спря. Разбра, че няма да получи нищо от нас. Радвахме се, че успяхме да се отървем от такъв бездарник.
Винаги сме били много приятелски настроени с тази съседка пенсионерка. Често й носех пресни печива, за да я почерпя, и тя правеше същото. Срещахме се редовно да пием кафе заедно, споделяхме разсад и други неща. Наглеждаше апартаменти, в случай че се наложи да отсъстваме за дълго време.
Но нямахме същите отношения с новвата съседка. Очевидно е, че тя просто не знае как да бъде приятел. Почерпките не трябва да са едностранчиви; не винаги можете просто да поискате нещо, без да дадете нещо в замяна. Винаги трябва да действате според съвестта си и също така да правите щастливи своите съседи. В противен случай не могат да се изградят добри отношения.
