Родината ни има дълга история и градовете ни са носили много названия през годините. В тази статия можете да научите старото име на своя и други български градове.
През 7 век пр.Хр.
По времето на хан Крум (началото 9 век) Сердика става част от българската територия и получава името Средец. Градът е бил наричан и Триадица.
Последното име - София, идва от храма "Света София".
През вековете този град е носил много имена - Кендрисос, Евмолпиас, Филипополис, Пулпудева, Тримонциум, Улпия, Флавия, Юлия, Пълдин, Филибе и други.
Най-известното може би е Филипополис, дадено му от Филип Македонски, бащата на Александър Македонски.
Старото име на Варна е Одесос, на едноименната крепост, разположена на Варненския залив. След разрушаването й градът започва да бъде наричан Варна. Между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. градът е носил името Сталин.
Днешното име на Бургас произлиза от Бургос (от латински - кула). През 19в. градът е бил наричан Ахело Бургас. Също - Пиргос.
Този град е наричан по най-различни начини, все подобни на днешното име - Руси, Русико, Руши, Русчук, Русиг... Едно от най-популярните стари имена е Русчук. Така е бил наричан градът по време на османското робство. Друго име на града, което е било носено от римска крепост, е Сексагинта приста("пристанище на 60 кораба").
Старите имена на града са седем - Берое (по времето на траките), Августа Траяна (на името на римския император Траян), Боруй (видоизменено от Берое), Иринополис (дадено от императрица Ирина), Верея (по време на византийското робство), Ески Зара (по време на османското робство), Железник(1854-1870). От 1870 се нарича Стара Загора.
Първото име на града е Търновград, по-късно Търново. През 12-14 век е било популярно и името Царев град.
Градът е носил името Хаджиоглу Пазарджик. То му е дадено от турски Търговец Хаджиоглу по време на османското робство. Носи това име до 1882 година. По време на Втората световна война и Комунизма градът се е наричал и Толбухин, на името съветския маршал Фьодор Толбухин. От 1990 насам си връща името Добрич.
И този град е наричан по многo начини - Савулен, Суида, Туйда, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне.
През вековете и този град е носил много други имена - Диосполис, Дамполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Янболу, Янболи и други...
Преди градът се е наричал Габрува (от 1477г. до 17в.).
Старите имена на този град са Бонония, Бдин (идва от глагола бдя).
Старото име на града е Станимака, произлизащо от гръцкото Стенимахос.
От 1573 до 1934 година градът се е наричал Ески Джумая (от турски "ески" - стар, "джумая" - петъчен пазар).
Първото име на града е било Козлуджа, по-късно (през 1934) е преименуван на Новградец. Днешното име е в чест на Александър Суворов, руски пълководец, спечелил на това място през 1774г. една от битките от Руско-Турската война.
Градът е носил много имена - траките го основават с името Антарес, римляните го наричат Алмус. Лом е носил и имената Ломград, Поломие, Лом паланка и Булмия.
В началото на новата ера на мястото на сегашен Плевен е имало римска крепост с името Сторгозия.
Градът е носил много имена: Монтанезиум (дадено от римляните), Кутловица (от славяните), Фердинанд (след като приема това име през 1891, княз Фердинанд I променя статута на селището и то става град), Михайловград (на името на комунистическия активист Христо Михайлов). През 1993 г. приема сегашното си име.
Най-известното старо име на града е Горна Джумая, носено до 1950 г. Градът се е наричал още Скаптопара (на името на древно тракийско селище), Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая.
Старите имена на този град са Дубница, Тобиница, Дупеница, Дупнеца, Дупла (от старобългарски дуб - дъб). През 1948 градът приема името Станке Димитров, което носи до 1990 г.
Първото име на града е Татар Пазарджик. То произлиза от първите постоянни жители на селището - татарите, които са търгували (пазарували) там. "Джик" е умалителна наставка, която показва, че пазарът е бил малък.
До 1886 се е наричал Самунджиево, по-късно е преименуван на Орхание, а след 1934 носи името на българският революционер и поет Христо Ботев.
Градът датира от дълбока древност и е носил имената Аетос (в превод "орел" - на името на стара крепост над града), Езерово, Пашмакли, Ахъ Челеби (последните две по време на османското робство), а днешното име произлиза от племето смоляни, населявало този край.
От създаването си до днес градът е носил множество имена - Антеа, Аполония (на древногръцкия ног Аполон), Созополис (означава "град на спасението"), Сизеболу (по време на османското робство).
Древното наименование на града е Месамбрия, по-късно е наричан Месемврия. Днешното име му е дадено от славяните.
Старото име на града е Анхиало. По-малко известно е прабългарското име Тутхон.
