Възрастните родители са по-чувствителни от децата и затова трябва да общуваме внимателно с тях.
Това са 10 неща , с които според психолозите нараняваме родителите си, а не го осъзнаваме:
1. Игнорираме ги
Създадоли сме семейство, имаме деца, работа, куп задължения.
Понякога минава цяла година и не намираме време да ги посетим, особено ако живеем в различни градове или държави. Внимавайте, ако не им се обадите или посетите днес, утре може да е твърде късно.
2. Казваме им неща, които ги обиждат
Ето няколко фрази, с които несъзнателно обиждаме родителите си: „Хей, ама ти си досаден“, „Хей, спри да се оплакваш, не знаеш ли какво друго да кажеш?“, „Не мога да говоря сега, имам много работа спри да ме занимаваш и т.н.
3. Не ги питаме за здравето им
Има родители, които постоянно се оплакват, че това или онова ги боли. Докато от друга страна има такива родители, които понасят болката и никога не се оплакват.
Попитайте ги обаче за здравето им, защото може да ги улесните, ако не с правилния съвет или подходяща грижа, то просто като ги изслушате.
4. Не им помагате финансово, ако имате възможност
Повечето пенсионери у нас живеят на ръба на бедността. Ако нямате достатъчно пари, за да им помогнете финансово, тогава можете да им вземете храна, да им купите дърва, дрехи или други подобни.
Никой родител няма да иска това от детето си, но ако видиш, че живеят бедно и пенсията им едва стига за лекарства, помогни им с каквото можеш.
5. Забравяте да ги посетите на важни дати, празници, семейни събирания
Те нямат по-близък човек от вас и вероятно ви чакат да дойдете при тях, за да прекарат празничния ден с вас. Така че отменете пътуванията си, срещите си и си вземете почивен ден, за да посетите мама и татко.
6. Не ги уважавате и никога не сте им благодарили
Счита се за грях, ако надценяваме себе си и подценяваме другите. Дължим най-много на майката, която ни е дала живот, но и на бащата, който е пожертвал много от себе си, за да бъдем това, което сме днес.
7. Крием важна информация за личния си живот от нашите родители
Родителите понякога прекаляват с любопитството си. Някои го правят от притеснение, а други просто са такива по природа и искат да знаят всичко. Така че вместо да им кажете:
„Мамо, това не е твоя работа!“, смекчавате малко изречението и използвате по-меки думи. Не е нужно да навлизате в подробности и дреболии, просто им разкажете някои основни неща от живота си.
8. Ние сме нетърпеливи към тях
Те заслужават повече търпение от нас. Спомнете си: те са ни учили как да ходим, как да се храним, как да караме колело, как да плуваме... Колко търпеливи са били с нас...
9. Не пазите спомени за тях
Снимайте ги колкото можете повече. Когато се смеят, когато са тъжни, когато мислят, когато гушкат внуците си... Утре ще останат само тези снимки.
10. Отнасяте се с тях като с малки деца
Те не са малки деца и имат повече житейски опит от всички нас. Уважавайте ги.
