Историята на 57-годишната Гайл Епългрен, която живее в Едмънтън в канадската провинция Алберта, е напълно необичайна, а някои биха я определили като гнусна. Не друго, ами цялото тяло на пенсионираната социална работничка е покрито със стотици малки тумора.
Гейл се бори с него през почти целия си съзнателен живот. Заболяването й било открито когато тя била едва 14-годишна.
От тогава Гейл се е сблъсквала с какви ли не тежки ситуации, защото хората я смятат за прокажена или изчадие, излязло от Ада.
Гейл вярва, че генетичното й заболяване я прави уникална. Разказвайки за него пред когото и да било тя започва винаги с уточнението: „Болестта ми е не е заразна. Не съм опасна. Хората около мен не могат да бъдат заразени. Дори и да ги докосна”.
Всичко започнало, когато Гейл била на 14 години и й открили голям тумор на гърдите, който бил близо до едната й подмишница. След това обаче образованията започнали да се размножават.
Направили и няколко операции, но последствията били плашещи. „Отстраниха голяма част от кожата ми. Веднъж 10 сантиметра, а другият пък близо 22. Накрая се оказа, че операциите за мен са животозастрашаващи. Те почти ме убиха. Загубих ужасно много кръв и тъкан, но бях твърдо решена да живея. Бях млада и жадна за живот. На втората операция отстраниха голяма част от гърдите ми, извадиха дори няколко от ребрата ми. Накрая се оказа, че мога да живея със заболяването си и без да ми правят операции”, спомня си Гейл.
Все пак тя признава, че „глупаците” от време на време правят неприятни коментари за вида й.
„Веднъж ме помолиха да не плувам в обществения басейн, на който бяхме отишли с мъжа ми. По време на едно от пътуванията ни – стюардесите, пътниците в самолета, че и капитана ме питаха дали съм заразно болна и защо съм в самолета. Написах им на лист хартия как се казва заболяването ми и им казах да прочетат всичко, което им излезе в Google, за да се уверят сами, че не съм опасна или заразна”, казва Гейл.
Жената се е сблъсквала и с други гнусни коментари по нейн адрес, но е категорична, че тя се харесва такава, каквато е. „Щом се погледна в огледалото не виждам гнусна жена, покриха със стотици тумори. Виждам Гейл, която ми се усмихва. Аз не се крия. Не нося дрехи с дълги ръкави или дрехи, които да покриват по-голяма част от тялото ми.Да, щом погледна едната си ръка мога да преброя над 180 туморчета, а на другата са и повече, но аз съм такава, каквато съм. Уникална съм”, споделя с усмивка жената, която през целия си живот се сблъсква с погнусени хорски погледи, но все пак успява да запази усмивката си и вярата в доброто и няма нищо против хората да я разпитват за болестта й, защото така може да им обясни всичко за нея и да разбие стереотипите им.
Гейл е щастлива в собствената си кожата и празнува четвъртата си годишнина от сватбата й с 55-годишния Тим, който знае всичко за заболяването й и я обича въпреки него.
