Мая Чавдарова е само на 44 години, но е една от стотиците хиляди българки, сблъскали се с диагнозата рак на гърдата. Тя се лекува от година и половина, туморът е бил в 3А стадий, с разсейки в лимфните възли.
- Мая, как ви включиха в клиничното изпитване на новия медикамент за химиотерапия?
- Аз се лекувах в Онкологията в кв. “Дървеница”. Екипът на проф. Куртева ми препоръча д-р Арабаджиев, който се занимаваше с клиничните проучвания в болницата. Така отидох при него. Той и медицинската сестра Сотирова водеха лечението ми. Когато излезе хистологията от биопсията на тумора, се оказа, че той е силно агресивен, прогресивен, но не е хормонално зависим. Имаха клинично проучване именно за този вид тумори. Това беше в края на годината, явно бройките не бяха изчерпани, така случайно попаднах в тази програма. Аз изобщо не знаех за какво иде реч. Бях в шок от диагнозата.
- Трудно ли ви беше да се решите да участвате в клиничното изпитване?
- Не, когато ми обясниха, че успоредно с новия медикамент ще се прилага и т.нар. нормална химиотерапия, с която всички се лекуват, не съм се притеснявала изобщо. Д-р Арабаджиев ми обясни всичко с много търпение и компетентност. Преди да ми кажат за програмата, първото нещо, което ми предложиха, беше операция.
По принцип първото нещо, което се предлага като лечение на българската жена, е операция и отстраняване на гърдата. Въобще не говорят за химиотерапия предварително. Никой не казва преди операцията какво предстои и какво ще се случи, тъй като лекарите добиват най-ясна представа за състоянието на пациентката след като я оперират.
- При вас наложи ли се операция?
- Да, оперираха ме, но туморът в гърдата вече беше стопен именно благодарение на новия медикамент за химиотерапия. Оперираха ме, но
не се наложи да отстранят гърдата ми,
а само лимфните възли в съседство, защото там имаше разсейки. Туморът беше голям 6 см, стопиха го с 8 вливки, които ми направиха преди операцията. Аз бях в 3А стадий, имах разсейки и в лимфите.
- Знаете ли дали новото лекарство ще се прилага масово при всички жени, подходящи за лечение с него?
- Доколкото знам, от тази година предстои да започне да се прилага. Аз познавам още 3 жени, които бяха в същата програма. На едната от тях е направена пълна мастектомия, т.е. отстраняване на гърдата, но тя е била в 4-ти стадий. Тя е жива и този медикамент буквално й е спасил живота, тъй като в 4-ти стадий почти винаги отказват да правят химиотерапия, особено ако някои показатели не са в ред в кръвта.
- Вие ходехте ли на профилактични прегледи за рак на гърдата, преди да открият тумора?
- Майка ми също е оперирана от образувание на гърдата, но едно време не са правили хистология, не е имало и химиотерапия - затова тя не може да ми каже дали е било доброкачествено или злокачествено. За щастие, майка ми е жива и здрава и днес. Впоследствие се оказа, че имаме и в рода ни доста близки, оперирани от рак, но са го пазили в тайна.
2 месеца преди да ми открият рака,
бях ходила на ехографско изследване
От работата ми ни осигуряват от време на време профилактични прегледи. Преди това също съм ходила на такива изследвания, следила съм се, но явно никой не е застрахован от нищо.
Когато реших да отида при личния лекар, беше защото напипах плътно образувание в гърдата си. Джипито ме посъветва да отида в Онкологията за мамография и така след обикаляне по кабинети най-накрая поставиха диагнозата ми. 2 дни я преживявах, потърсих информация от колеги и приятели и се насочих към специалист, направиха ми биопсия, установиха какъв вид е туморът. Минах на онкокомитет - 10 различни специалиста обсъждат случая ти. Тъй като ракът ми не е хормонозависим, ми казаха първо да отида в отделението по химиотерапия да си запиша час. Когато отидох, ми казаха, че мога да започна с това т.нар. клинично изпитване на нов медикамент.
Не съжалявам за това свое решение, тъй като там получих много добро отношение, компетентни отговори на всички мои въпроси. Чувствам се перфектно, последното изследване показа, че в тялото ми няма никакви тумори.
- Кога приключи лечението ви?
- На 2 февруари т.г. приключи терапията ми с новото лекарство, тя продължи 1 година след операцията. Правих вливки общо в продължение на година и 3-4 месеца. От новото лекарство няма обичайните странични ефекти - повръщане, гадене. Ако не беше новото лекарство, лечението ми щеше да бъде стандартното - операция, след това ни пращат на химиотерапия, но повечето от хората отказват, което е грешка според мен. Жените отказват най-вече заради това, което се говори в медийното пространство и пише в интернет, че от химията едва ли не човек ще умре. Да, от химията има увреждания, но в крайна сметка тя дава живот. Повечето от хората не отиват и на лъчетерапия, която е втората застраховка срещу болестта.
- Каква поука си извлякохте от това сериозно изпитание?
- Дадох си сметка, че животът трябва да се живее - да си носим новите дрехи, да си харчим парите и да се забавляваме. Иначе напомням на всеки, който ме попита, да ходи на профилактични прегледи, въпреки че аз го правех и пак не откриха рака по-рано.
