"3-годишният ми син имаше проблеми, докато се учеше да използва тоалетната, така че винаги бях с него при случай.
Прибирахме се и пътьом се отбихме през "Макдоналдс" да хапнем набързо по един бургер. Заведението беше пълно.
Ядях си спокойно, когато ми замириса на нещо неприятно.
-Ти да не направи белята в гащите?
-Не, не съм, отговори уверено той. Миризмата се усилваше, така че аз го попитах отново:
-Сигурен ли си, че не си се наакал в гащите?
-Кълна се, не съм се наакал!
-Признай си , че си го направил!
-Не съм!
-Кажи ми истаната, момченце! Ще ме ядосаш!
Тогава той стана от стола, скочи върху него, събу си гащите и извика, когкото му глас държи:
-Ето виж! Не съм се наакал, само пръднах!
В този момент ми идеше да потъна в земята от срам! Продължих да ям, сякаш нищо не се беше случило, но вече бяхме привлякли вниманието на всички в заведението и само кимаха към нас и се подсмихваха, даже една жена ни благодари, че сме ѝ развеселили слетобеда.
На излизане, покрай нас мина възрастен мъж, който се обади:
-Не се притеснявай приятелче, жена ми ме обвинява за същото постоянно, но аз никога не съм имал смелостта да се изправя като теб и да ѝ докажа, че греши! "
