Димитровден, празникът в чест на Свети Димитър, е един от най-обичаните и почитани дни в българската традиция. Нощта преди този ден носи със себе си магия и надежда, като се счита, че небето се отваря и желанията на хората могат да бъдат сбъднати.
В народния календар празникът бележи поврата в годишното време и началото на зимата.
Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, за да сбъдне най-съкровените ни желания, след което се очаква и първият сняг. Ритуалите на сбъдване на желания Според народните вярвания, точно в полунощ, когато часовникът удари, небето се отваря, и всеки, който отправи искрена молба или желание, има шанс то да бъде изпълнено. За да увеличат шансовете си, хората често прибягват до ритуали, свързани с огъня.
Запалването на свещи или огън е символ на светлината и надеждата, а вярата в силата на словото и намерението придава допълнителна тежест на желанията. Легендата разказва, че Свети Димитър “зима носи”, казвали някога. Светецът се смята за повелител на зимните студове и снегове.
Стара народна легенда разказва, че той пускал снега като разтръсквал своята дълга бяла брада. Затова на Димитровден селяните се вглеждат в поведението на домашните животни и по него предричат студена ли ще е зимата, кои месеци ще са най-студени, кои ще са снежни или кишави. Как да сбъднем желанията си
Ако искате да се възползвате от магията на Димитровата вечер, ето няколко стъпки, които можете да следвате: - Напишете своето желание на лист хартия. Бъдете конкретни и позитивни.
- Създайте спокойна обстановка. Намерете тихо място, където можете да се съсредоточите.
Запалете свещи и сложете пред себе си снимка на светец или икона на Свети Димитър.
- Молете се искрено, точно в полунощ, когато небето е отворено, се молете на Свети Димитър. Изразете желанието си и повярвайте в неговата сила. - Можете да изгорите написаното желание или да го поставите под възглавницата си, за да го носите в сънищата си.
В този момент от годината вече окончателно е приключил земеделският сезон, цялата реколта е прибрана и са приготвени всички запаси от храна за хората и добитъка за зимата. Но това “имане” в хамбарите и зимниците не успокоява селяните. Затова на Димитровден имат свои гадания колко имотни ще бъдат през идните месеци и дори година. Който има повече кошери, вече се опитва да предвиди колко мед ще събере през следващото лято. Друго поверие пък казва, че вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата тояга. Ако на сутринта овцете лежали до нея, то зимата щяла да бъде е дълга, тежка и много студена.
