Тази нощ е една от най-силните през годината-Небето се отваря и се изпълняват желания, водата придобива голяма сила!

Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а мъже го изваждат.

Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. С този празник завършват т. нар. Мръсни дни.

В навечерието на Йордановден се приготвя третата, последна, Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат царевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.

От Богоявление започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни. На този ден празнуват – Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.

Йордановден е вторият от серията празници в българския календар след Василовден и преди Ивановден, Антоновден и Атанасовден. На 6 януари арменците празнуват Рождество и Богоявление.