Утре ( 8 ноември ) почитаме един от най-големите есенни празници - Архангеловден .
Поверието гласи, че на този ден тържествува доброто, светлината и справедливостта, а в нощта преди празника трябва да помислим за своите проблеми и прегрешения, които тегнат над нас и да се помолим те да бъдат опростени на светлия празник, който се задава.
Архангеловден (8. XI) е голям есенен празник в календара на българите, на който Българската православна църква празнува Архангелски събор (Събор на Св.
Корени на празника
Широко разпространена е представата, че Архангел Михаил взима душите на хората по Божията воля, затова той се нарича св. Рангел – душовадник (или вадидушник). Според народната вяра, Арх. Михаил взима душите на праведните, като им подава златна ябълка и те умират с усмивка на уста. На грешниците душата се вади със сабя, при което навсякъде в стаята на умиращия се разпръсва невидима кръв. Затова, ако умиращ започне да повръща кръв, казват, че Св. Архангел го е намушкал с коса. Сред християните в Южна България широко е разпространена представата, че Арх. Михаил идва в къщата на умиращ човек и, ако е грешен, изважда душата му с нож (сабя, коса, сърп), при което стените и пода се опръскват с невидима кръв. Накрая архангелът измива кървавия си нож във водата, налята в съдовете на къщата. Затова къщата старателно се почиства, а водата се излива. Тази вода се нарича мъртовска, мъртва, мъртвица, тешка, мръсна и се вярва, че е кървава. На места в Родопите изливат водата от всички съдове, защото вярват, че тя вече е станала корф (кръв). В Хасковско изливат водата от съдовете, защото се вярва, че тя е кървава, след като Св. Архангел си измил ножа.
Според местно поверие в Сакар Арх. Михаил измива ножа си във водата на 40 къщи, затова и съседите изливат водата. В Странджа, след като подготвят и положат мъртвия, първо го прекадяват и на стол до него поставят чиста кърпа, в която Архангел Михаил да избърше кървавите си ръце. Вярването за Архангел Михаил и кървавата вода е разпространено още сред тракийските и малоазийските българи, в Пазарджишко, Пловдивско, Дупнишко, Пиринския край, Серско, Брегалнишко, Мариово. Изпразнените на двора съдове се внасят в къщата само напълнени, за да измият с прясната вода ножа на Св. Архангел, „та да не се кървави на другиго от семейството”.
Подобни са вярванията за „смъртния час” на балканските номади. Власите-армъни вярват, че Св. Архангел отсича главата на болния и кръвта пръска невидимо във всички посоки. Затова на третия ден след смъртта измиват всичко в стаята. С това се обяснява и изливането на водата при смърт, защото Архангелът си измил в нея ножа.
Тясната връзка на Архангел Михаил със смъртта се отразява и в празнуването на Архангеловден. В събота преди празника се прави Архангелова задушница, една от най-големите през годината. Тя има различни названия в различните части на България: Рангелското одуше, благо одуше, Хрангелска душница. В Хасковско тази задушница се нарича благото одуше, защото тогава се раздава благо вино (сладко вино) и петмез от тикви. В Добруджа Архангеловата душница се смята за най-голямата през годината.
Традиции
На Архангеловден българите колят курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “боговица”, “света Петка”, “Рангелово блюдо”. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.
Празникът се чества с празнична трапеза, както и с курбани, родови и семейни служби, събори и общоселски празници. Пекат се специални обредни хлябове, наричани рангеловски хлябове, които са идентични с традиционните хлябове за погребение в двете си разновидности – боговица и рангелово блюдо. На трапезата се поднасят ябълки, круши, мушмули и други сезонни плодове, готви се гювеч с овнешко или пилешко месо, сервира се пастърма и червено вино. Всички трябва да се нахранят, за да са сити и близките покойници.
Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст, обръщайки се към Свети Архангел, Свети Никола и всички светци с молитвата: “Помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!” След това хлябът се доначупва и се подава по парче на всеки, а човек трябва да го вземе с две ръце.
Задължителните ястия на софрата са също овнешкото или шилешкото, фасул, варено жито и червено вино, което се сипва от пръстена паница, докато домакинята го събира с шепи и разпръсква из къщата за берекет, подобно на прикадяването. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. По време на винения ритуал за берекет, домакинята на къщата изрича думите: “Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!”
Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.
Освен за Страшния Съд този празник ни напомня и за ангела-пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е наш верен помощник, защитник и наставник, и ни предпазва от беди. Вярва се, че архангелите пазят хората и ги водят по праведния път, но ако човек съгреши прекалено, пазителят му се оттегля и тогава “и Господ не може да му помогне”. Затова молитвата е за берекет, здраве и милостиня. В молитвата си към своя ангел-хранител молещият изрича думите: “Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!”, а при всяка служба на просителното молебствие се обръща към Бога с надеждата да бъде благословен с “мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела”.
Традиции
На празника не се работи. Според поверието, ако някоя жена работи през този ден, Куцалан (митичен водач на глутницата вълци) ще я удари с патерицата си. Това поверие се спазва и през вълчите празници, за да не разсърдят зверовете и за да не нападат те стадата и овчарите.
На Архангеловден всеки български православен храм отслужва тържествена Света Литургия и прави Водосвет за здраве. Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и избавят от изкушенията на лукавия и неговите зли духове. В църковната молитва присъстват думите: “Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди”.
8 ноември освен това е професионален празник на полицаите, касапите (месари, колбасари), а напоследък – и на урбанистите.
На третия ден след Архангеловден обикновено започват Вълчите празници, които на различните места продължават три, седем или девет дни. За най-опасен се смята третият ден от Вълчите празници. В този период се спазват редица забрани за предпазване от вълци и се извършват обредни действия също с предпазен характер. Тези действия се извършват предимно от жените в домакинството, но са предназначени за предпазване на мъжете от вълчи набези, докато ходят по къра, по горите и пътищата извън селото. Жените не извършват никаква женска работа в къщата – не предат, не тъкат, не шият, не плетат и изобщо не пипат вълна. Особено стриктно се спазва забраната да се плетат мъжки чорапи и да се шият/кърпят мъжките ризи. Мъжете не се решат, не се мият и не се бръснат през Вълчите празници, не ринат тор в обора за предпазване на добитъка от вълци. Със същата цел жените не режат с ножици, за да не бъде отворена устата на вълка. Някъде връзват ножиците с червен конец, слагат гвоздей в огъня, за да изгори езикът на вълка.
Наред със строго спазваните забрани се извършват и обредни действия с предпазна функция. Например около огнището и над вратата лепят кал, за да замажат очите на вълка и да не може той да вижда. В някои села заключват верижника при огнището, за да заключат устата на вълка, зацепват балтия в дърво и я оставят така през целия период, оставят игла в кваса, за да набодат езика на вълка.
