Пшеницата ( житото ) е една от най-старите видове култури, използвана от човека за храна. В зърната ѝ се синтезират около 10-14% белтък, въглехидрати под формата на нишесте – от 54 до 80%, и прости захари не повече от 0,15 на сто.
Тъй като пшеницата е една от най-старите култури на Земята, тя е напълно съвместима с потребностите на човешкия организъм и се явява естествено природно лечение за редица заболявания. Тя има способността да държи кръвното налягане в допустимите здравословни параметри. Като всяко природно средство обаче не бива да се забравя, че постигането на ефекта изисква по-продължително прилагане на конкретното фитолечение. Прогресирането на хипертонията може да бъде спряно в ранен стадий с помощта на пшеница. За целта измийте 2-3 чаени чаши пшеничени зърна (жито), изсушете ги и ги скълцайте ситно в дървено хаванче. От скълцаното жито приемайте по 3-4 супени лъжици на денонощие.
Лечението продължава 2-3 месеца, през което време кръвното налягане постепенно започва да се приучва да бъде в безопасни норми. Проявите на стенокардия (гръдна жаба) са едни от симптоматичните белези на зараждаща се коронарна недостатъчност. Като превантивна мярка народната медицина препоръчва консумацията на пшеничена каша. За да си я приготвите, да ви необходими 3-4 супени лъжици ситно смляно жито. Сложете го в горещ тиган. Бъркайте го често, за да не загори. Когато видите, че леко се е обжарило, прибавете 6 супени лъжици гореща вода и продължавайте да разбърквате, докато заври. Така приготвената каша трябва да се изяде в продължението на едно денонощие на равни промеждутъци. Например първият прием може да бъде в 8:00 ч. сутринта, а следващият - след четири часа. Терапевтичният ефект започва да се чувства минимум след двуседмична консумация на пшениченото зърно, приготвено по този начин. Целият курс е два месеца.
67.4% от смъртните случаи в България са именно вследствие на сърдечносъдови заболявания. Процентът е най-висок в целия ЕС - 28, сочат данни на Евростат. Болестите на кръвоносната система засягат сърцето, кръвоносните съдове, артериите и често са в резултат на натрупване на плака, която е съставена от, наред с другото, холестерол или мастни вещества, натрупани във вътрешните стени на артериите.
Най-честите заболявания, които засягат кръвоносната система, са исхемична болест на сърцето, инфаркт и мозъчно-съдови заболявания (мозъчен удар или инсулт). Физическите упражнения, хранителният режим, тютюнопушенето и стресът могат да окажат положително или отрицателно влияние върху нивото на смъртност от заболявания на кръвоносната система. Диетата наистина играе важна роля, защото нивата на смъртност са по-високи в регионите, в които хората консумират повече наситени мазнини, млечни продукти и месо.
