Всяка година матурите в училище се превръщат в сериозно изпитание за учениците, най-вече тези по български език и литература.
Тази година във втори модул на матурата по български език и литература в седми клас учениците трябваше да напишат преразказ на разказа (с извинение за тавтологията) по действителен случай "Родителска среща" на Михаил Вешим. И макар разказът да се отнася до случка от близкото ни минало, нямаше как да не се случат някои интересни "ученически интерпретации".
Според някои ученици,
стругарският техникум, в който е учил главният герой, е: строителен техникум, структурски техникум, стругарски университет, електрониум (музикален инструмент) и дори унгарскитехникум.
В някои преразкази
"камарата двойки", които е имал главният герой, се оказват "макара двойки".
Дали някой не е чул добре или просто образно си представя, че двойките могат да се навиват на макари, можем само да гадаем.
Учудваща е грешката, която превръща
"кабинетът на директора" в "директорски офис".
Все пак в днешните училища директорите на нашите деца продължават да имат кабинети, а не офиси.
Разбира се, гостилницата от разказа се трансформира в много повече неща от кабинета на директора. Тя е описана като ресторант, кафене, механа и даже барче.
Ясно е, че днешните деца добре познават питейните заведения и заведенията за хранене, така че надали има някой, който би останал изненадан от богатството на речника, което е призвано да замести архаичната думичка "гостилница". Притеснително е обаче, че според децата подходящо място за посещение за един ученик, след една крайно неприятна среща при директора, биха могли да бъдат механата и барът. Интересно е също така, че
мнимият баща не води, а "носи" сина си в близката гостилница. Там обаче това, с което се черпят героите от разказа, не са кебапчета и лимонада, а "кебабче и сок" и дори "фанта и баница".
Децата старателно продължават своя преразказ и до момента на повествованието, в който двамата герои случайно се срещат в трамвая. Много от учениците не са успели да запомнят къде точно е станала срещата и затова трамваят се трансформира в тролей, автобус и дори в метро.
След което
"занемареният апартамент" на мнимия баща се превръща в "омърлушен апартамент", а"продъненият диван" - в "проскубан".
За да се постигне по-голямо внушение на картината на занемарения апартамент, се добавят и оплакванията на главния герой от продънения диван:
"Имаше една гадна прожина, която го ръбеше по дупето".
