Най-старият – на повече от 1600 години, може да се види в с. Гранит, Старозагорско
Твърде голям двор трябва да има човек, за да си посади дъб .
Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.
Дъбът е почитан у много народи като свещенно дърво. Той често бил улучван от мълния и за това в античността вярвали, че е обиталище на бога на мълнията и небесната шир – гръцкия Зевс, римския Юпитер, старогерманския Донар, скандинавския Тор, славянския Перун. Венците от дъбови клонки са символ на силата и властта и били отличителен белег на много владетели. Дъбовите листа се използват и в хералдиката при гербове на различни държави. Ювелирите на волжките българи са известни с летите сребърни женски накити под формата на жълъди. Най-старото дърво в България е от типа летен дъб и се намира в с. Гранит, Старозагорско. Възрастта му се изчислява на около 1650 г., обиколката на ствола е 7,45 м, височината – 23,4 м, а площта, която покрива короната му – 1017 кв. м.
Според българската народна вяра дъбът е единственото дърво, което може да замести храма.
Някога в селищата, които не са имали още черква, хората се черкували, даже венчавали, под стари дъбови дървета. Най-важните обреди ставали под тях, и досега там се правят курбаните. Тия дъбови дървета дотолкова били почитани и уважавани, че ги считали за свещени и ги използвали за религиозно лекуване. По време на суша под тях се молели за дъжд. Бъдникът, който гори цяла нощ на Бъдни вечер, винаги е дъбово дърво - по него гадаят за идващата година, а пепелта се използва с предпазваща цел срещу зли сили. На Игнажден полазникът влиза в къщата с дъбова пръчка, клончета или просто с шепа шумки. Бухалката, с която селянката пере, непременно трябва да бъде дъбова. Кобилицата, която играе важна роля в много от обичаите и обредите, може да бъде само от дъб или от явор.
