Според старите предания името на човека трябва да бъде подбрано много внимателно, защото то не само предопределя характера и съдбата, но и носи закрила на притежателя си. Нашите деди са вярвали, че всяко име има своя дух пазител, който бди над него до края.
За едни това може да е самодива, за други домовик (духът на починал роднина, на които детето е кръстено).
Имена, чиито пазители на самодивите:
Ирина - Според легендата самодивата Ирина, заедно със своята по-малка сестра Гюрга, помогнали на юнаците да убият Змея – покровителят на сушата, който събрал всичката вода и я заключил в своя кладенец. Преданията гласят, че Ирина освен изключително красива, била и много храбра.Тя притежавала такава смелост, каквато малцина мъже имали. Непокорна, дива, но в същото време и пряма. За разлика от някои свои посестрими, Ирина никога не действала подло.
Вида - Според легендата един ден Крали Марко и неговият побратим Иве, както преминавали през Пирин, се натъкнали на Самодивския дервен. Зад този проход се намирала вече самодивска земя. Марко убедил Иве да запее, тъй като той бил голям песнопоец, но Иве се страхувал, защото проходът се пази от Вида Баздарджийка. Крали Марко възразил на Иве, че Вида му е посестрима и че няма да му пакости. Иве се оставил да бъде убеден и запява. Но Вида разбира, че в земите й са навлезли натрапници и свиква всички самодиви. Тя яхва своя елен, грабва стрелите си, слага в торбата си няколко отровни змии и тръгва да пресрещне неканените гости. Воден от коня си Крали Марко също тръгва да търси Вида и когато я среща иска да я убие. Тя обаче го разпознала и му се извинила, понеже не знаела, че именно той е гостенинът.
Преданията гласят, че Вида е покровителката на живота и смъртта, богиня на луната и обитателка на небето. В българския фолклор е описана като тайнствена особа, която притежава кралско излъчване и силен характер.
Магдалена - Легендата разказва за самодивата Магда, която се влюбила до полуда в мага Слав. Тя дълго не смеела да го заговори и да му признае за любовта си, но една нощ отишла тихо до горския му дом и притихнала в очакване да го види. Минали девет дена, но Слав не се показвал. На десетият той най-после излязъл и тръгнал да събира билки. Магда тръгнала след него и така двамата дълго вървели без да си кажат нищо. Уморени седнали под един бор, където Магда се престрашила и признала за чувствата си. Точно там, под този бор бил заченат и техния син – Боряк. Когато пораснал, Боряк станал юнак на юнаците. И също като баща си се оженил за самодива на име Добринка. Родили им се две деца – Момчил и Ефросина. А години по-късно Ефросина ражда най-големият юнак на Балканите – Крали Марко.
Веселина (Весела, Веселка, Веса, Веска, Веселин, Веско, Весислава, Весо) - Тя е покровителката на хората и песните. Веселина е най-лъчезарната и приветлива от всички свои посестрими. Красива, усмихната и много искрена, точно такава си и ти.
Дена (Даниела, Даниел, Деница, Даяна, Диана, Деян) – Самодивата Дена е посестрима на юнаците ратоборци.
Още имена, покровителствани от самодивите:
Яна, Янко, Янислава, Янислав, Димитрина, Димитър, Димо, Димана, Дамян, Дамяна, Гергана, Гюрга;
Имена, закриляни от домовики и домовици:
Според славянската митология домовиките и домовиците са духовете на починали родоначалници или праотци на семейството. Те са толкова привързани към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си остава да обитават родовата къща, да бдят и да се грижат за бъдните поколения.
Ако сте кръстени на своя баба, дядо или друг роднина, които вече е починал, то се вярва, че точно той е вашият дух пазител. Старите баби казват, че има един много лесен начин да разберем дали нашият закрилник е около нас. Просто трябва да следваме знаците – ако неговото име се появява често пред очите ни (запознаваме се с други хора, носещи същото име, често го виждаме в книги, отделни текстове, които ни попадат, чуваме го непрекъснато).
Хората, които имат имен ден на Цветница са закриляни от лесник или лесница
Според преданията това са горски духове, повелители на горите. Най-често лесий ще се появи като старец с дълга зелена брада и ще се опита да завърже непринуден разговор, за да провери дали събеседникът му е достатъчно учтив, добре възпитан, дали е с добри намерения и дали почита духовете и божествата. В хода на разговора той постепенно ще разкрива същността си, превръщайки се в дребно слабовато старче със странен образ и хитър тон, а накрая или ще даде съвет на пътника за благополучното прекосяване на гората, или ще го упъти, ако се е загубил, или ще го заблуди, ако не му причини по-голяма вреда, в зависимост от разговора. Понякога лесий може да посочи погрешен път и като види, че пътникът му се е доверил напълно, следвайки грешната посока, да “изправи“ пътищата, така че всички да водят към правилната цел.
