Теди Кацарова е на 29 март 1978 г. в София, в семейството на Силвия и Милчо Кацарови.
Теди е едно от малкото млади имена на турнето "Обич и песен", чийто финален концерт се състоя на 18 октомври в зала 1 на НДК. Наш репортер хвана Теди зад кулисите за няколко интересни и откровени отговори.
- Теди, изглеждаш страхотно! Колко време се подготви за концерта "Обич и песен"?
- Доста! Няколко часа преди да се кача на сцената. Този концерт е завършекът на едно много красиво турне, женско, сега вече в зала 1 на НДК има и гост изпълнители. Всичко се случи благодарение на Евгени Боянов, може би това беше негова мечта - да събере на една сцена различни поколения. За мен е огромна чест да съм на една сцена с Йорданка Христова, Тони Димитрова, майка ми и всички останали звезди. Красиви мигове от моя живот са минали с тяхната музика. За мен е предизвикателство, огромна чест.
С Петя Буюклиева
- Притесняваш ли се да застанеш до такива имена?
- Всеки човек се притеснява, когато излиза на сцена. Сценичната треска не те напуска никога, държи те докато си жив. Някои казват, че се преодолява - да, може би се притъпява, но не се преодолява. Ако сценичната треска изчезна, значи творческото начало в теб е загубено. Затова виждаме толкова много изпълнители и актьори, които са на сцена до последния си дъх. Сцената е наркотик.
- Вълнуваш ли се, когато излизаш на сцена пред погледа на майка ти Силвия Кацарова и какво си казвате след това насаме?
- Тежката артилерия винаги гледа! Сега най-лошото е, че и татко е в публиката и ще ме гледа, което е още по-страшно. (смее се) Израснала съм с критика, градивна, което ми е помогнало.
- Спомняш ли кога за първи път се отпусна да пееш пред родителите си и насърчиха ли те да поемеш по този път?
- Запознах да се занимавам с музика на 15 години и то съвсем непринудено. Техниката, която беше закупена за музикалното ни студио, което се строеше в онзи момент, беше сложено в моята детска стая. Спях си с колони, с големия пулт на татко и т.н. В един момент баща ми ме викна да изпея нещо, за да провери как се случват нещата при техниката. Бях опитното зайче. Записах една любима песен, изпях я отначало до край с много вълнение. Той нищо не каза и аз си помислих, че явно нищо не става от мен.
По-късно майка ми се прибра от концерт и влезе в стаята, а баща ми ме помоли да изляза. Чух, че й пусна песента, след което тя излезе разплакана. Викам си: "Или съм прекалено зле, или пък се е развълнувала". Но никой нищо не ми казва. После дойде съседката, влезе в стаята и тя излезе разревана. Тогава седнахме тримата да си поговорим. Казаха ми, че имам хубав глас и пеят добре, но ще ми е много трудно. "Ако решиш да тръгнеш по нашия път ще ти е много трудно. Вечно ще си сравнявана и ще трябва да преминеш през перипетии. Ние можем да те навигираме, с друго не можем да ти помогнем", бяха техните думи.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
