Телефонът звънна посред нощ. „Имаме тригодишно момиченце в болницата. Майка й е простреляна и вероятно няма да оцелее”

Това телефонно обаждане дойде, докато приготвях вечеря: „Току-що ми дадоха този случай. Четиригодишно момче седи на задната седалка на полицейска кола. Дрехите му са напоени с урината на психично болната му майка. Той е много мръсен, вероятно има въшки. Можем ли да дойдем с него в къщата ви?" - Да 

Обаждане от друг окръг дойде точно когато се канехме да си лягаме. „Сега в офиса ни спи двегодишно момиченце. Тя е откарана в спешното с травма. Майката била толкова пияна, че едва ходела. Момичето е истинска кукличка. Просто ни трябва някой да се погрижи за нея тази вечер. Можете ли?" - Да. 

Тази молба пък дойде, докато правех джогинг. „Имаме малко момченце на десет дни. Нещата в приемния му дом не вървят, трябва да го преместим. Готови ли сте? Имате ли детска седалка?“ - Да.

И т.н., и.т.н...

Съпругът ми и аз сме биологични родители на две деца, както и приемни родители на непрекъснато нарастващо "стадо" деца под 5 години. Една приятелка, която също е приемна майка, веднъж ми каза, че обажданията от службите за закрила на децата са като приключенска игра „Създай сам“. За всяко „да“ вашето семейство се отправя към ново приключение, което никога не знаете как ще завърши. Винаги мисля за приключението, което сме пропуснали във времето, когато не сме имали възможност да кажем „да“.

Ние казваме „да“, защото тези "счупени" дечица се нуждаят от безопасно място. Имат нужда от майка, която да ги завие с одеяло и да им каже лека нощ вечерта. Имат нужда от баща, който да ги качи на конче и да препуснат в галоп из градината. Те се нуждаят от дрехи, които им стават, и храна, която да засити глада им. Те трябва да бъдат потупани по гърба за одобрение. Те трябва да бъдат заведени в зоопарка. Имат нужда от граници. Имат нужда от любов.

Илюстративна снимка

Изненадах се да разбера колко много имаме нужда и от тези малки хора. Те са толкова сладки, упорити и забавни. Държат ни нащрек и ни учат на уроци, които трябва да научим.

Хората ми казват през цялото време: „Не знам как го правиш! Никога не бих могъл да бъда приемен родител. Би било твърде трудно да се сбогуваш с децата, когато си се привързал.”  Разбирам го, наистина разбирам. И аз казвах същото в началото. Но сега не мога да разбера как съм си го мислела. Сериозно? Би било твърде трудно за... мен?

Не ме разбирайте погрешно. Трудно е. Има много дни, в които чувствам, че не мога повече. Енергията и търпението не са достатъчни. Някои деца почти не спят нощем, други постоянно претърпяват инциденти. Трябва да перете много чаршафи. Сгъвате безкрайно много дрехи. Купувате безумно количество памперси. Никога не свършват безкрайните срещи и телефонни разговори. Трябва да се вземат много трудни решения. Трудно е да си приемен родител.

Но тези деца са принудени да правят трудни неща всеки ден, те нямат вина или избор. Те са малтретирани и пренебрегвани, принудени да се справят сами. Те са разделени от своите братя и сестри и се местят от дом на дом. Децата в приемни семейства са изпитали повече болка през краткия си живот, отколкото повечето от нас могат да си представят.

Следващото телефонно обаждане ще дойде. Съпругът ми и аз бихме казали „да“ отново. Не защото сме прекрасно образцово приемно семейство. Ние казваме „да“, защото тези деца са принудени да правят трудни неща. Най-малкото, което можем да направим, е да погледнем в тези разбити очи и да кажем: „Да. Искам да правя трудни неща с теб. Искам да държа ръката ти и да те целуна по челото, за да те успокоя, когато преживееш травма. Ще разберем това заедно.”

Когато дойде време да се сбогуваме, ще изпера дрехите им и ще ги опаковам заедно с всички плюшени животни. Искам да плача и да можеше да е различно. Но никога няма да съжалявам, че казахме „да“.

~~~~~

Емили е приемна майка, живееща в САЩ. По-конкретно Портланд, Орегон. Тя и съпругът й са женени от 12 години и са помогнали на редица деца през тези години. Историята първоначално е публикувана на mothertomother.

Моля, споделете тази история. Емили може да бъде вдъхновение за много хора за тази важна мисия.