Ако имате най-много отговори / а /
Вие самата се претоварвате с работа , смятайки се за единствена и незаменима . Да, вие сте единствена, но колкото по-голямо е вашето дете, толкова по самостоятелно трябва да бъде то. И тази детска самостоятелност трябва да бъде призната. Не се намесвайте без нужда, не опекунствайте детето си на всяка крачка. Опеката не се изразява само с треперене над детето. Но вие се уморявате от самата себе си, по-точно от онези задължения, с които сама сте се нагърбили. А какво ще стане по-нататък? Постарайте се все пак повече да се доверявате на бащата, на бабите и дядовците, те също много обичат вашето дете, те винаги са готови да ви помогнат.
Има и друг вариант: може би вие просто ревнувате своето дете от близките си, затова се стремите да правите всичко сама? Такива неща се случват, ако в детството си не сте получили нещо важно (грижи, внимание, ласки) и сега подсъзнателно искате да получите това от собственото си дете. Тази тенденция е вредна: твърде голяма е съблазънта да устроите личния живот на детето си така, както е удобно и изгодно за вас. Всеки има свой живот и единствено давайки възможност на децата си за по-голяма самостоятелност, ние запазваме единството си с тях на емоционално ниво.
