Те бяха влюбени 76 години и починаха на 93, хванати ръка за ръка

Героите на филма (Рейчъл Макадамс и Райън Гослинг) се влюбват през 40-те г. на XX век и до края на живота си са луди един за друг. Когато Али е повалена от деменция,

Ноа не се отделя от нея в старческия дом. Чете ѝ от тетрадка, в която съпругата, усещайки, че губи памет, е описала романтичната им връзка. Той се опитва да събуди спомените за тяхната страст, обич и привързаност. И успява.
Приликите с историята на Мари и Джери са поразителни. Те са родени в Клонмел, Южна Ирландия, с 1 ден разлика. Съученици са. През 1942 г.
се залюбват едва
17-годишни и остават
неразделни 76 години

След 9-годишна връзка двамата се венчават и се ражда дъщеря им Джералдин.
Заради военната кариера на съпруга семейството се мести в Нюбридж, където Мари става гимназиална учителка и се издига до директор. Популярна е и учениците я харесват. “Джери се гордееше с нея, все повтаряше колко е умна”, казва пред в. “Индипендънт” служителка в дома за стари хора – индийката Сарита Бинумон, която се е грижела за тях. 

След като напуска армията, окуражен от жена си, Джери записва история в местния “Юнивърсити колидж” и взема докторска степен. “Винаги казваше, че дължи доктората си на Мари, че тя е в основата на всичките му постижения”, разказва г-жа Бинумон.
През последните години пенсионираната съпруга започва бързо да отпада. Лекарите
констатират остра
форма на Алцхаймер

Няколко години Джери сам всеотдайно се грижи за нея у дома. Преди година обаче силите напускат и него. Двамата постъпват в старческия дом “Кура лоан”.
“Не съм виждала такава отдаденост между двама души. За 13 месеца те изпълниха дома с огромна любов и привързаност”, казва Бинумон.

Там съпругът отново се посвещава изцяло на грижите за Мари. Точно като в “Тетрадката” ѝ разказва спомени за щастливите години, за пътуванията им. Обяснава ѝ какво е писала пресата. Чете ѝ поезия, особено ирландска. В стаята вечер звучат стихове от Оскар Уайлд, Уилям Бътлър Йейтс, Джеймс Джойс. С особено вълнение той цитира Самюъл Бекет:
“Бих искал любовта ми да умре,
на гробището да вали
и по улиците, по които вървя,
оплакващ тази, която вярваше, че ме обича”… 

Преди заспиване съпругът пее на жена си ирландски песни. Служителите описват трогателни истории за неговата преданост. “Джери
държеше ръката ѝ
през цялото време,
припомняше ѝ младостта и живота им, опитваше се да я върне в настоящето. И тя сякаш се съживяваше”, разказва Сарита.

Тя твърди, че персоналът на дома е научил много от Джери не само за любовта, но и за литературата, за ирландския език и история. “Преди да го срещна, не знаех нищо за британската политика и история. За 5 минути с него научавах повече, отколкото за целия ми престой в Ирландия преди това”, твърди индийката.
“Двамата се бяха сраснали - никога не са се разделяли за дълго време. Той ни казваше, че връзката им почива на взаимно обожание и уважение”, спомня си собственичката на дома Вал Райън.

През последните месеци
Джери е скован от
артрит. Не може
вече да се движи
В началото на февруари го прехвърлят в клиника. Макар и със замъглено от алцхаймера съзнание, Мари изпада в депресия. Отказва всякакъв контакт, престава да се храни. Постоянно се оглежда за съпруга си – нейно упование и опора в болестта, както и през целия живот. Персоналът се принуждава да прибере Джери от болницата. Предусещащ края, той моли да приближат леглата им, за да може да държи любимата си за ръка. На 19 февруари в 3,45 през нощта
Мари издъхва, час и
половина по-късно
си отива и той

Стотици хора от паството в Нюбридж дойдоха в местната черква да изпратят неразделната двойка. До дъщеря им Джералдин и внуците Алън и Сара на почетна стража застанаха деца от училището, където Мари е преподавала. 
“Научихме от това забележително семейство толкова много за любовта и привързаността. Тяхната отдаденост ни вдъхновяваше, ще ни липсват – казва Сарита. - Но се радвам, че си отидоха заедно. Щяха да са ужасно нещастни един без друг.”