Те ѝ изкопаха гроб, но ѝ трябваха 20 години, за да мълчи за тайнственото си оцеляване

Местата им били в опашната част на самолета и по време на полета задрямали. Внезапно Лариса се събудила от страшен удар. На височина 5 200 метра техният самолет се сблъсква с военен бомбардировач Ту-16! Крилата на пасажерския лайнер са откъснати, а горната част на фюзелажа му е срязана.
„Навсякъде се чуваха писъци. Обърнах се към мъжа ми и видях, че е мъртъв. Простих се с Володя и зачаках смъртта”, спомня си Лариса. 

„Докато падахме внезапно си спомних един американски филм, в който момиче по време на авиокатастрофа се свива в креслото си, падайки над джунглите и оцелява. Така направих и аз.”

Няколко часа след падането Лариса идва в съзнание. Тя е единствената оцеляла от 38 души на борда на лайнера. При страшния удар в земята получава множество травми – счупени са гръбнакът й, едната ръка, вноо ребра, има избити зъби и сътресение на мозъка. Но заради шока Лариса не чувства болка. Успява да се направи малко укритие, грее се с калъфките от креслата, и се пази с парче найлон от дъжд и комари. 

Така тя оцелява по чудо 3 дни в тайгата, когато я откриват спасителите. Но съветската власт засекретява авиокатастрофата. В нито един вестник не се появява ред за трагедията. А пред болничната стая на Лариса дежурят двама цивилни, които не пускат вътре никой, дори роднините й. 
„По-късно родителите ми разказаха, че вече ми били изкопали гроб, когато дошли едни хора. Те им казали, че съм жива, но това не трябва да се разбере от никого”, спомня си Лариса. 
В продължение на година и половина след катастрофата тя не може да ходи. Официалната медицина не успява да излекува всичките й травми. Народен лечител намества след време гръбнака й, който се е сраснал неправилно. И чак през 2000 г. обществеността разбира истината за катастрофата и за необикновената съдба на тази жена.