Една дама, която преди години реши да прекрати бременността си в 24-тата седмица, реши да проговори открито за сърцераздирателния момент, в който родила сина си и категорично смята, че е необходимо жените, които обмислят аборта, да имат повече опции.
37-годишната Кайли Гън от Нова Зеландия разкрива мотивите зад решението си, описвайки го като “изключително трудно”. Госпожа Гън споделя, че е направила избора след като станало известно, че нероденото бебе страда от редица заболявания - включително делеция на хромозома 22 и сериозни сърдечни проблеми. Самата тя е практикуваща медицинска сестра и била наясно, че тези заболявания означават, че синът й ще има мозъчни увреждания и не би могъл да оцелее.
"Вместо да го родя и да позволя инвазивните процедури да превземат краткия му живот - живот, който би имал ограничена връзка с мен и с онези, които го обичат и живот, през който няма да бъде способен да узнае какво означава тази любов - затова реших да прекратя този живот.", пише тя в свое отворено писмо.
Госпожа Гън и съпругът й с радост решили, че ще кръстят бебето Травис, когато разбрали, че ще е момче. "Аз отчаяно исках момче", обяснява тя. "Бях толкова щастлива." Но съвсем скоро след това светът й бил сринат, когато лекарите разкрили степента на неговите тежки заболявания.
"Беше изключително трудно да взема решението да отнема живота на Травис в такава крехка възраст", казва госпожа Гън. "Но беше правилният избор". Тя споделя, че е "в мир" с решението си.
Господин и госпожа Гън вече били родители на три деца, когато дамата забременяла с Травис, а днес имат още три дечица. “Причината да имам голямо семейство от една страна бе начина да преодолея мъката и да поискам да имам повече деца, които да държа в прегръдките си”, признава госпожа Гън, допълвайки, че първите две седмици след загубата на сина й са били “много, много трудни”. Тя си спомня: “Един път опитах да изляза навън, но не успях, защото просто не можех да се примиря. Тъкмо бях изгубила детето си, а животът продължаваше.”
Майката заговори за скръбта си, обяснявайки, че не й е било никак лесно да споделя с хората. Първоначалният шок се превърнал в гняв, а често внезапно се завръщала и мъката - особено през първата година. “Страдах толкова много, сякаш бях загубила дете, което вече познавах. Ние искахме Травис. Съвсем различно е от това да правиш аборт, защото нежеланото бебе разбива надеждите и мечтите ти”.
Операцията е била извършена в 24-тата седмица на бременността, защото не е било установено, че има проблеми по-рано. “Случи се толкова късно, защото ми бе направен скенер твърде късно - в 21-та седмица, а обичайно се прави в 18-тата. Беше трудно. Трябваше да знам по-рано и можехме да вземем решението навреме, преди да беше станал толкова голям, че да чувствам как ме рита". Тя и съпругът й имали три седмици, за да вземат решението.
"Те предизвикаха раждането. Минах през пълно и много болезнено раждане", разказва госпожа Гън за процедурата по прекратяване на бременността. "Отне доста време. Тялото ми не искаше да го пусне."
Безжизненото бебе било родено, все още намиращо се в амниотичната торбичка, а след това медицинския екип го дал в ръцете на госпожа Гън. И тя заплакала неутешимо.
Дамата призовава експертите в сферата на здравеопазването да информират жените за алтернативите на аборта - като например осиновяването - и обяснява, че хората не са запознати с тези алтернативи, което може да доведе жените до депресия, безпокойство и съжаление за взетото решение.
В писмото си госпожа Гън още пише: "Към всички майки, които някога са били изправени пред избора дали да направят аборт. Решението не е никак лесно, но за вас има подкрепа и разбиране. И за моя Травис. Ти щеше да станеш на 12 години следващата сряда. Обичам те толкова много!"
