Зигмунд Фройд е смятан за баща на психоанализата, но с таланта си той унищожава най-малкото си дете.
Фройд е останал в историята като невероятен гений, но е жалко, че не успява да забележи проблемите, които той самият има в отношенията родител-дете.
Отношенията му с по-малката му дъщеря Анна са толкова проблематични, че той я принуждава да прекара целия си живот в опити да да се държи като сина, който той толкова отчаяно иска да има. Зигмунд говори за това, че най-голямата любов в живота му е съпругата му Марта, с която има шест деца, но факт е, че Зигмунд далеч не е баща за пример.
Снимка: Инстаграм
Нежелано дете
В семейството на д-р Фройд и съпругата му Марта всички отговорности са ясно разделени: великият психоаналитик се занимава с наука, която "храни" семейството, докато съпругата му ражда и отглежда деца и върши домакинска работа.
Раждането на шестото дете обаче не е голяма радост за родителите.
Самата мисъл да роди така желаното от Фройд момче кара Марта да се откаже да забременее.
Психоаналитикът дори измислил предварително име за сина си – той щял да се казва Вилхелм, в чест на неговия приятел Вилхелм Филс, предложил теорията за двуполовата природа на човека.
Фройд е бил разумен и хладнокръвен в своето възпитание, твърдейки, че децата не се нуждаят от нищо специално за правилното си развитие, дори от компанията на родителите си. Собственото му детство го принудило да приеме подобно отношение, основано на факта, че той рядко виждал баща си и бил изключително безразличен към него.
Фройд може и да е обичал децата си, но никога не им е казвал или показвал това. Освен това през този период той развивал теорията за несъзнаваното и е бил в лекарския кабинет по 18 часа на ден, така че не му е оставало време за деца.
Най-често децата били оставени на произвола на съдбата и бавачки.
Снимка: Инстаграм
Докато по-големите деца били заети с игри и учене, най-малката Анна отчаяно искала да привлече вниманието на любимия си баща. Поради това тя започнала да проявява интерес към психоанализата.
Когато Анна била на 13 години, Фройд осъзнал, че може да води интелектуален разговор с нея. Той се съгласил да й дава частни уроци по психология.
За да привлече вниманието на баща си, Анна се опитала да направи кариера в областта на психологията. Фройд я взема със себе си на симпозиуми и конференции, докато нейните братя и сестри се посвещават на браковете и раждането на деца. Но Анна се посветила на науката и баща си.
Мислейки, че е грозна и необщителна, Анна все повече се притеснявала дали някога ще се омъжи и ще има семейство и какво ще стане с кариерата й. По това време Фройд я изпраща в Италия на обучение, за да получи още по-добро образование.
Фройд е доволен от кариерата на Анна, дори я хвали веднъж, но изразява и две опасения: Момичето има лоша стойка и прекомерна страст към плетенето.
Между другото, Фройд вижда желанието на Анна да плете като заместител на интимния живот: той вижда движението на иглите за плетене като символ на полов акт.
Снимка: Инстаграм
Поради това, но с нейно одобрение, от 1918 до 1921 г. Фройд подлага Анна на психоанализа.
Това било нарушение на правилата на психоанализата, но Фройд, като най-голям авторитет, не позволил на някой от колегите си да му повлияе. Възползвайки се от голямото доверие на дъщеря си, Зигмунд понякога умишлено травмирал Анна, за да наблюдава реакцията й и често я принуждавал да бъде напълно честна с него, въпреки нейното нежелание.
Пол Росен, историк на психоанализата, отбелязва, че „момичето се страхувало от баща си, но никой от двамата не знаел това“.
Розен е сигурен, че Фройд "нахлул в личното пространство на душата й, внасяйки нови, не винаги положителни емоции в отношенията им, без да й дава възможност тя някога да се освободи от тях".
Въпреки че тези сесии съсипват Анна, тя решава да се откаже от професията си в училище и да стане последовател на баща си. Тя се посвещава на темата за детето, което страда, вероятно подсъзнателно от собствения си опит. Години по-късно Анна ще направи голям пробив в областта на детската психология.
Въпреки напредналата си възраст Анна остава да живее с родителите си и да помага на баща си. И двамата приемат тази ситуация като нормална, въпреки че и двамата се чувстват неудобно.
Снимка: Инстаграм
Ана осъзнава, че остава с баща си, защото винаги иска неговото одобрение и внимание, от друга страна Фройд знае за проблема на дъщеря си и не прави нищо, за да й помогне.
В продължение на 16 години Ана помага на Фройд в борбата с рака на челюстта. Тя е негова медицинска сестра, секретарка и икономка.
Тъй като тя никога не се е отделяла психологически от баща си, Анна никога не се е женила и не е имала деца.
Заради това тя става „втора майка“ на стотици деца, които имат сериозни психични проблеми.
След смъртта на Зигмунд Фройд Анна прави всичко по силите си, за да запази трудът му в оригиналния му вид – без промени и допълнения.
На 86-годишна възраст тя получава инсулт и умира няколко месеца по-късно. В бележките й много години по-късно ще открият следните думи:
„Когато бях недоволна от външния си вид в младостта си, се утешавах с тези думи: „От определена възраст всяка жена получава лицето, което заслужава“, тоест лицето, което сама създава за себе си.
Макар съзнателно да е в сянката на баща си почти през целия си живот, Анна успява да си „създаде лице“ и да приеме с достойнство трагичните отношения, които е имала с безразличния и строг баща.
