Един от най-пъстрите и интересни празници на пролетта безспорно е Тодоровден. За разлика от други празнични дни в църковния календар, той е с "подвижна" дата и винаги се отбелязва в съботата след Сирни заговезни (Прошка).
Според българските народни обичаи на Тодоровден се почитат и конете, ето защо празникът е наричан Конски Великден . Всички коне биват закичвани с красиви пискюли и много цветя, а след това биват отвеждани на водопой и на кушия – конно състезание.
Снимка: iStock
Поверия и обичаи за Тодоровден
Според поверието на този ден св. Тодор забивал гореща главня в земята, за да я затопли. След това яхвал белия си кон и отивал да помоли Господ да започне новото лято и да закриля реколтата и плодородието.
Денят на св. Тодор е известен още и като ден на младите булки. Младоженките замесват хляба вкъщи. Нарича се още Булкина събота.
Има старо поверие, че седмицата, която започва от Тодоровден, е сред най-опасните през годината. Според стари предания през нощта на Тодоровден из селата е бродел светецът, преобразен като мъртвец или „кара-кон“. Оттам произлиза и думата караконджул, която означава зъл дух в тялото на животно.
В миналото е имало поверие, че ако майките измият децата си рано сутринта на Тодоровден, те ще са здрави, няма да се разболяват и няма да ги боли глава.
Преди кушята пък жените мият косите си с вода, в която има слама от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.
Свети Тодор е не само закрилник на конете, а и покровител на булките и раждаемостта, затова младите невести приготвят малки хлебчета и ги раздават ги на близки и роднини, а те пък им пожелават да имат деца.
В Габровско на този ден празнуват младите семейства, които са сключили брак през изминалата година. Те посрещат гости, които им носят подаръци и краваи, наречени булченски, украсени със здравец. Според поверието, колкото повече краваи получи младата невеста, толкова тя ще е по- добре в новия и дом и ще ражда повече деца.
Трапезата на Тодоровден
Тъй като денят се пада по време на Великденските пости, празнична трапеза включва постни ястия и пита.
Замесват се две погачи: за св. Петка и св. Тудур. Те се прекаждат и се раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити.
Снимка: Pinterest
Самият колак се прави във формата на конска подкова или конче и върху него се слагат скилидки чесън, орехови ядки, сол.
За обредната трапеза се вари още царевица и жито, като към тях се прибавя леща, боб. леща; чорба от гъби и ястия от картофи.
