Тодор Иванов е директор на къща-музей „Пейо Яворов"в Чирпан. Филолог и историк.
Г-н Иванов, 100 години след смъртта на Яворов как ще почетете паметта му в родния Чирпан?
Както е известно, на 29 октомври, в 17,30 следобед, Яворов взима чаша отрова и се прострелва с куршум в дясното слепоочие, защото не иска да живее повече в този свят. Той казва: „Българите не заслужават моята поезия, унищожават ме с клеветата, че съм убиец". Тези думи казва година след смъртта на Лора. В памет на поета в Чирпан се приобщихме към идеята на проф. Михаил Неделчев да отбележим Яворовата година на траура. Ще отпразнуваме и 60 години на къщата-музей. Откриваме и уникална изложба съвместно с регионално-историческия музей в Пловдив, наречена „Светът на Яворов". На нея ще покажем малко известни документи и снимки, скулптури на двете музи на Яворов - Лора и Мина .
Има ли писма на гениалния лирик до най-важните жени в живота му?
Да, те ще бъдат показани за първи път. Изложбата ще остане до януари. Предстои и премиера на новата книга на внучката на Яворов Явора Стоилова - „Обреченият", която излезе преди дни и предизвика огромен интерес. В нея се загатва за извънбрачния син на Пейо от Весела Монева - Олзомер в Женева. Но това е книга за рода Крачолови и за живота на правнучката на поета Василия, която почина преди две години.
Музеят в Чирпан компенсира ли разрухата на къщата на Яворов в София?
Музеят в Чирпан беше ремонтиран с европейски пари - около 1,4 млн. лева. Беше построена една открита сцена, ремонтирана е и залата за посетители. Къщата е в блестящ вид. Но в същото време сме огорчени, че сградата в София е зарязана в безобразен вид и ще отправим призив към цяла България масоните да се трогнат и да дарят постройката на културното министерство, за да спре кощунството с паметта на този велик български поет. В центъра на София, пред очите на цяла България, се извършва гавра с българската литературна и културна памет.
Вярвате ли, че наистина проклятие може да застига тези, които посегнат с мръсни ръце на паметта на поета? Сега се говори, че възмездие е настигнало шефа на завода в Горни Лом Валери Митков. Както е известно, масонската ложа, в която той е Велик Майстор, е собственик на къщата на Яворов в столицата.
Кой може да каже това? Но така или иначе не е изключено да е точно така. И мисля, че масоните ще размислят и ще ускорят връщането на този сакрален дом на България.
Скандално е, че масоните са планирали да превърнат дома на Яворов в ресторант. Журналистката Маргарита Михнева дори извади документ в ефир, доказващ безумната идея.
Да, затова сигурно чакат къщата на „Раковски" 136 да рухне, за да стане това. Вероятно става дума за много пари.
Не ви ли се струва, че творецът наистина е обречен - от раждането до смъртта си, а даже и след края му драмите около него не спират?
Драмата е с нас, българите, не с него. Яворов е велик, но страда от нашето тесногръдие, тъй като сме дребни души, завистливи сме.
Яворов е бил сложна личност. Дали наистина е бил твърде раздвоен и това да е предопределило трагедиите в живота му? Свързвал се е с хора с разрушителни характери, като този на Лора.
Не, разбира се. Убеден съм, че с Лора ги е свързала любовта, а не някакви душевни изкривявания. Голямата, драматична любов е тази, която ги е събрала и разделила. В нея и двамата са искали всичко.
Но чувствата на тази фатална жена са съсипали живота на поета.
Двамата знаят най-добре какво е било между тях. Но любовта ги свърза и раздели.
Има и хора, които са убедени, че истинската му любов е била сестрата на Петко Тодоров - Мина.
Тя е неговата муза, а в предсмъртните си писма Яворов държи писмата му от връзката с Лора да бъдат изгорени. Но посвещава на нея гениалната антология „Подир сенките на облаците" с посланието „Мила Лора, на твоята светла душа, устремен към теб, духът ми посвещава своите изповеди". Прави го съзнателно, за да покаже в края на живота си на бъдещите поколения какво е неговото истинско отношение към Лора.
Но Яворов е бил податлив на обаянието и на други жени. Преди Лора и Мина е учителката Нонка Чипева.
Да, тя е неговата муза в Анхиало, Поморие. През 1911 г. поетът казва: „Съжалявам, че когато бях в Анхиало, не се ожених за една хубава мома, българка". Чипева го вдъхновява за много негови стихове. Тя е една невероятна личност, която рецитира Пушкин, Лермонтов, свири на мандолина и е душата на компанията. От жените около Яворов нито една не е била случайна.
Привличан е от образовани и силни жени, ярки личности.
Разбира се, че е харесвал ярки личности. Та те са му себеподобни. След погребението на Пейо Крачолов критикът Боян Пенев казва: „Около Яворов имаше стотици млади жени." Те са били очаровани от неговата духовност, деликатност. Той е истински кавалер и неслучайно Дора Габе е казала: „След Яворов всички ми се струваха нищожни".
И с тази голяма поетеса са имали страстна афера, говори се, че е бил първият й мъж.
Тя е негова вдъхновителка от 1905 година, когато издава цикъла стихове „Самота" и след тяхната раздяла в живота му се явява Мина. До смъртта си Габе признава: „Той е мой учител в любовта и поезията". Това е Яворов - българският кавалер, поетичният гений.
И все пак му пречи тази меланхолия, вероятно свързана с раждането и детството - появил се е на бял свят хилав и болнав.
Бил е болнав, тъй като майката губи дете на 5 години, а след това се е залежала и разболяла. Но приятели - четници в Македония, казват, че Пейо Крачолов е бил много издръжлив и жилав и никога не се е оплаквал от дългите преходи в Македония, където е бил четник и войвода. Самият Яворов твърди, че чувството за хумор и сприхавостта е наследил от баща си, а от майка си - душата и любовта към поезията.
Някои търсят комплекс за малоценност в това, че е харесвал само жени от сой, тъй като е бил обикновен телеграфист на младини.
Боже мой! Яворов е велик поет и драматург. Той е бил обект на безкрайни ухажвания. Ревността на Лора е била предизвикана и от това, че всички млади и хубави жени в София са го търсили. Защо? Защото е имал комплекси ли? Не. Защото е велик поет, кавалер и истински мъж.
И ревността на една жена - на Лора, го е убила.
Да. Но той късно разбира за тази нейна болест - ревността на живот и смърт. След смъртта на Лора говори с Асен Златаров и приятели, на които признал, че не е бил наясно, че Лора е толкова болна. А болестта й се развива след като губи общото им дете в петия месец, тогава тя рухва. Но се твърди, че ревността й се разгоряла, като разбрала, че Яворов има извънбрачен син в Женева от Весела Монева -Олзомер. Но дори да е вярно, не виждам нищо лошо в Женева да има потомство с неговата кръв.
Каква жена е била Весела Монева?
Самата племенница на Яворов Ганка Найденова твърди, че синът на тази жена и поета е истинската причина за ревността на Лора в последните месеци от живота й. Той се запознава с Весела през декември 1903 г. - тя е плевенчанка, 18-годишна, внучка на Благоев и Кирков. Тази връзка явно се задълбочава, защото през годините й подарява свои книги, урежда я да си намери работа. Години по-късно Весела пише „моят син живее в Женева". Тя твърди в свои спомени, че през 1914 година, когато научила, че Яворов е сляп и лежи в хотел „Империал", тя цяла сутрин сновала долу пред хотела, като се чудела дали да се качи при него или да остане вярна на семейството. Тя казва: „Ако бях се качила при него, той никога нямаше да посегне на своя живот". Кой може да каже откъде е тази сигурност, можем само да гадаем.
А момчето на колко години трябва да е било, когато с Яворов и Лора са били женени?
Кой може да каже? Ако е вярно това, което се твърди, трябва да е бил на около 7 години. Но нека не ровим в пепелта на предположенията. Ако има наистина извънбрачен син, нека да го има. Дано да го има и той да носи кръвта на Яворов.
Значи и днес може да има потомци на Пейо Крачолов в Женева, пък може някой да е и поет. Но отговорете все пак, защо лириката на Яворов не стои до големите класици - Христо Ботев, Иван Вазов?
Не съм съгласен. Яворов е любимият поет на България. Ако дойдете в музея в Чирпан, ще видите, че все повече млади хора идват и не като туристи с маратонките, а заради поезията му, заради духа му. Яворов е любимият поет на поколения българи и ще си остане такъв.
