Германският турист Рик бил в Париж на екскурзия. Със своята приятелка от Франция често минавал по една оживена улица, този път на един ъгъл, редовно седяла една просякиня, която търсила милостиня от минувачите. Тя винаги седяла на едно и също място, застанала като статуя, с изпънатата си ръка, гледаща земята.
Рик не спирал да ѝ дава нищо, докато неговата приятелка винаги като минавала покрай нея, ѝ оставяла по нещо.
Един ден младата дама го попитала: - Защо никога не даваш на тази жена по някоя пара?
- Трябва да направим нещо за сърцето й, а не за ръцете й - отвърнал туристът.
На следващия ден Рик се появил с красива червена роза, която положил върху ръцете ѝ. След това се случило нещо неочаквано. Жената вдигнала глава и погледнала туриста в очите, станала, взела ръката му и го целунала.
Тя сложила розата на гърдите и не я видели цял ден. На осмия ден се появила на същия ъгъл на улицата. Тя стояла както винаги.
- От какво е живял тези дни, когато нищо не ѝ е давано? - попита младата жена.
- От розата, отговорил туристът.
