Разказите и теориите за пътуване във времето вълнуват умовете на хората от десетилетия. И макар засега да са в сферата на научната фантастика, от време на време се появяват реални хора, твърдящи, че са пътували във времето, които дори разказват в детайли невероятни неща за бъдещето.
Тази история е толкова невероятна, че някои няма да повярват, че е истина. Тя звучи като научно-фантастичен разказ, но не е. Пол Динах прекарал една година в коматозно състояние, жертва на странна болест. След събуждането си той съобщава, че душата му е пътувала до тялото на човек през 3906 година. Всичко, което той е видял, почувствал и чул, е записано в „ Хроники от бъдещето” - книга, която представлява дневник на човек, който никога не е възнамерявал думите му да бъдат разкрити пред света.
Това, което е преживял Динах, променило живота му завинаги. Той е бил професор, който е живял в началото на миналия век в Централна Европа. Никога не е мислил да става писател, нито пък е очаквал да преживее пътуване във времето. Обстоятелствата обаче следват предначертаното от Провидението и той се оказва в друго време и пространство.
Историята започва през 1921 г. Динах е един от хилядите, разболели се по време на епидемия от летаргичен енцефалит и в резултат на заболяването се оказва в коматозно състояние. Една година е прикован към леглото в болница в Женева.
Когато се събужда, започва да пише своя дневник. В него той разказва, че през цялата тази година е бил напълно буден и че е преживял нещо невероятно. Както Динах обяснява в своя дневник (който по-късно се превръща в бестселъра "Хроники от бъдещето") тялото му е в женевската болница, а душата пътува през времето и стига до тялото на някой си Андрю Нортъм, живеещ в 3906 година.
Според повествованието, когато през 1921 г. Динах изпада в кома, през 3906 г. физикът Андреас Нортъм претърпява сериозна катастрофа и изпада в клинична смърт. Когато все пак идва на себе си мигове по-късно, той говори на непознат език (в книгата не се уточнява дали е френски или немски). Освен това Нортъм не разпознава членовете на семейството си и не може да спи. Той е вечно буден.
Както Динах пише, хората от 3906 г. осъзнават, че в тялото на Андрю Нортъм има посетител - друго съзнание и решават да му разкажат всичко, което се е случило в света през последните две хилядолетия. Станало ясно, че на Земята ще се появят нов вид човешки същества, наречени Homo Occidantalis Novus.
Един поглед в далечното бъдеще на човечеството
2000-2300 г. Човечеството все още се бори с проблемите на пренаселеността, екологичното унищожаване на околната среда, икономическите неравенства, грешната парична система, наличието на глад и локалните войни. Хората живеят в тази задъхана надпревара за финансово оцеляване, без да търсят своето вътрешно Аз и духовно развитие.
През 2204 г. е завършена голямата колонизация на Марс от 20 милиона души. Но през 2265 г. природен или космически катаклизъм ще унищожи всички, живеещи на Червената планета. Никога повече човечеството не се опитва да колонизира Марс.
2309 г. В резултат на натрупани и нерешени проблеми, на Земята идва друго голямо бедствие - човечеството ще претърпи своята най-опустошителна война досега. Последвалият хаос ще унищожи цели цивилизации и милиони хора в Африка и Източна Азия.
2396 г. Създава се Глобален съюз на всички държави в света. Но този Глобален парламент, въпреки че е избран чрез гласуване от нациите, не е от политици или бизнесмени, а от учени, технолози и хуманитарни фигури. Парите, каквито ги познаваме, вече не съществуват. Планетните ресурси са преразпределени и вече са достатъчни за всички. Пренаселеността, климатът, проблемите с глада и екологията са решени.
Но не изцяло е решен проблемът с фината тирания. Животът е лесен и хората работят все по-малко през живота си. Годините започват да се броят отново от номер 2396 (както по времето на Исус Христос, но този път отправната точка за летоброенето е краят на последната стогодишна война). Глобалното правителство обаче си остава форма на тоталитаризъм и националните правителства му се противопоставят пряко или косвено още няколко века. Хората все още са с национално съзнание и не са развили планетарното съзнание.
Това се случва след още 2 до 5 века. Въпреки че не съществуват икономически неравенства, каквито ги познаваме, все още има дискриминация при контрола върху нивото на технологиите. Хората са все още духовно слаби и мудни. Тази „особена ера на Тъмната епоха“ продължава до 3400 г.
3382 г. Хората един след друг придобиват изведнъж нова духовна способност, която би могла да се нарече хипервизия или хиперинтуиция. Получават директен достъп до „великата духовна светлина“ или „пряко знание“ с изключително мощни творчески енергии със зашеметяваща яснота. Това е мутация на човешкия мозък.
3400-4000 г. Новият „Златен век“ идва почти 1000 години след „Тъмната епоха“. Сега в Глобалното правителство вече не са учени и технократи, а „универсалните създатели“. Личности, които съчетават едновременно качествата и способностите на философ, художник, учен, адепт, мистик и др. Всичко в обществото е безплатно, дрехи, къща, храна, транспорт и др. Няма частна собственост и единствените неравенства са в моралните категории - чест и репутация.
Хората вече не определят успеха на живота си с технологичните и материални стандарти на живот, а главно с емоционалното, умственото и духовното си развитие и самоусъвършенстване. Хората работят само 2 години през целия си живот, между еквивалента на сегашната възраст 17-19 години. Населението на Земята е по-малко от един милиард души и има изобилие от продукти за достоен живот. Законите в обществото са радикално сведени до няколко, тъй като злонамерени или престъпни намерения на отделни лица почти липсват.
След като излиза от кома, Динах наистина води дневника си с всичко чуто от бъдещето, но се страхува да го сподели с когото и да било, за да не го помислят за луд. Всичко обаче се променя, когато Динах се мести да живее в Гърция.
На 36 години здравето му се влошава и и през 1922 г. той се мести в Гърция, където започва да преподава френски и немски в едно училище. Сред многобройните му ученици е и Джордж Папахацис, който описва Динах като „скромен човек, който обръщаше внимание на детайлите“.
След две години здравословното състояние на Динах достигна сериозен спад и той се мести в Италия. Преди да напусне Гърция обаче, той дава своя дневник на любимия си ученик Папахацис, за да практикува той немския си като преведе текста от немски на гръцки.
Динах умира през 1924 г. от туберкулоза. Папахацис превежда текста 14 години - от 1926 до 1940 г. Отначало той смята, че това е роман, макар и доста странен, защото повече приличал на документален разказ. Но страница след страница, с напредването на преводаческия процес, той осъзнава, че става дума за описано пътуване през времето.
