Тя рядко говори за него, но когато го прави, то е с цялата й любов и признателност. Александра Сърчаджиева и Иван Ласкин бяха сред най-обичаните от медиите двойки у нас - не само заради колорита им като личности, но и заради чувствата между двамата, които ясно си личаха дори за незапознатите.
Сега популярната актриса и телевизионна водеща направи разтърсваща изповед в „Mach.bg подкаст“ за Ласкин, който вече не е между живите.
Водещият на подкаста Благой Георгиев попита Алекс дали именно той е бил голямата й любов.
„Иван, да. Иван. За мен тези 13 години наистина са романс“, категорична бе тя.
След това актрисата разказа как са се запознали:
„То беше много драматично. Беше ужасно. Снимахме заедно в един филм на Иван Андонов - "Най-важните неща". Аз нямах 18 години. Там играех жена на Камен Донев. Имахме една обща сцена всички актьори, които участвахме, въпреки че аз не мога да се нарека актриса, снимайки с имена като Камен Донев, Иван Ласкин, Васил Михайлов и кой ли още не тогава. Имаше една сцена на всички актьори, които се женят. Аз като го видях Иван, не го познавах, но много го харесвах още от „Васко да Гама от село Рупча“. Той е много красив мъж. Погледнах го с едни очи като кошута и викам: „Леле, сега ще се запозная с Васко да Гама от село Рупча“. А той се държа толкова брутално с мен, че на мен ми падна направо ченето. Не ми е удобно въобще да кажа пред хората какво ми чуха ушите. Аз стоях и се чудех какво стана. Прибрах се вкъщи и бях толкова възмутена. Викам на майка ми: „Пепа, какъв е тоя Иван Ласкин, какъв е тоя Васко да Гама? Тоя луд ли е? Аз му казвам, че толкова го харесвам, а той ме попиля. И накрая завърши с думите: "Някой ден ще станеш моя жена". Викам: „Добре, в някой друг живот“.
Пътищата им се пресичат отново след няколко години. „Някакси животът ни събра по възможно най-красивия начин. Да, смело мога да кажа, че аз имах любов, която много хора нямат до края на живота си. Не знам защо. Не разбирам защо, не мога да си го обясня. Когато се спука розовия ми балон, защото аз смятах, че всички хора живеят така като нас, видях, че не е така. Че хората не живеят така, както ние живеем“, сподели развълнуваната Алекс.
Запитана от Благой Георгиев на какво я е научила половинката й за любовта, актрисата отговори:
„Аз не мога да го обясня. То не може да се обясни с думи. То е много отвъд този свят, отвъд тази Вселена. То е толкова силно, че ти няма как да го обясниш с думи. То е толкова взривяващо, толкова емоционално и толкова колкото повече време минава, ти толкова повече не можеш да се отделиш от този човек. Ние живеехме заедно, работехме заедно, пътувахме заедно. Навсякъде заедно. Разделяли сме се за две седмици, когато той беше гост в къщата на "Биг брадър" на долния етаж, а аз бях на горния етаж като водеща. Но не сме се виждали. Това е раздялата ни“, разказа актрисата.
„Този човек беше брутално искрен. Той се бори за мен. Много дълго време се бори за мен, защото майка ми (бел.ред. актрисата Пепа Николова) си беше отишла, когато той се появи в моя живот. Аз бях в период, в който си правех каквото си искам, а той дойде и ми се обясни в любов. Аз му казвам: „Чаоооо, ти добре ли си, луд ли си, как ще бъдем заедно?“ Значи наистина много ме е обичал. Защото аз в началото бях нетърпима. Наистина нетърпима. Разбира се, аз бях в много труден период от моя живот и бях на 22. На 22 си позволявах да си правя каквото си искам. Но той стоя и се пребори. Голям човек. Това, което съм в момента, е благодарение на Иван“, каза водещата на „Аз обичам България“ и „Животът по истински случай“.
Сърчаджиева бе до болка искрена, добавяйки, че след загубата на Ласкин животът й се е сринал, а сили за живот й е дала дъщеря им София:
„Животът ми се срина до основи. По всякакъв начин - емоционално, физически, финансово. Най-голямото предизвикателство за мен беше да остана сама с едно дете и да разбера, че не мога да разчитам на никой освен на себе си. Детето ми даде сила да продължа. Тя! Като видиш тези очи, няма какво да направиш. Тя няма никой друг освен мен. Много е трудно да намериш пътя, много е трудно да се събереш. Но аз ще кажа, че няма нищо срамно човек да поиска помощ, когато не знае къде е. Защото по някой път хората не могат да разберат, че ти имаш нужда от помощ, ако не кажеш. Ние сме и хора, които сме се научили да прикриваме, аз поне. Професията ми е публична, аз трябва да излизам пред хора и да говоря. Много добре съм се научила да прикривам, когато не се чувствам добре, когато душата ми плаче. Нямах пари дори да изпратя Иван. Защото в държавата, в която живеем трябва да си плащаш лечението, а неговото продължи над два месеца. Останах без всякакви средства и наш приятел се погрижи по най-деликатния начин, без аз да разбера, да плати погребението на Иван. Никога няма да забравя този жест“.
„Не е срамно да потърсиш помощ и да помолиш някой да ти подаде ръка. Защото за това сме хора - да подаваме ръка, и заедно да го вървим този много странен, интересен, красив, стръмен, загадъчен път, наречен живот. Който минава много бързо. Обръщаш се и той е минал. Ние губим време в толкова излишни и безмислени неща - сръдни, глупости. Защо, бе? Това нищо не ти носи. Обръщаш се и той е минал, а и едни хора ги няма, ти не можеш да ги върнеш обратно“, добави Сърчаджиева.
Тук Благо я попита какво би искала да му каже в момента, а тя отговори: „Аз всичко съм му казвала. Аз бях отворена книга пред него, както и той пред мене“.
Запитана какво би казала на хората, които също са минали през подобна загуба, тя сподели:
„Давам си реална сметка, че не съм единствената. Много жени отглеждат децата си сами. Много мъже също. Човек трябва да е наясно, че има много по-страшни неща от това, което му се случва на него. Аз разбрах със сигурност, че живеем необикновен живот и трябва да сме благодарни за всичко, което имаме, и за всичко, което нямаме. Животът е такъв, какъвто е. Каквото той реши, това ще ни поднесе. Ние трябва да го изживеем. Най-лесно е да си теглиш куршума, да увисна на бесилото. Аз не искам - искам да продължа да го живея този живот. Искам да си пълня очите с красота, искам да пътувам на хубави места, искам да трупам спомени - за мен , за приятелите ми, за децата ни, да пия хубаво вино и да се смея с глас. Хората не се смеят с глас, Благо. Все повече се лишаваме сами себе си от тези моменти. Най-големият бич в съвремието ни е това, че нямаме време за това и онова. Ама от нас зависи, то времето минава ей така. Трябва да намерим време за този живот, да бъдем заедно. Защото иначе всеки дърпа в различна посока. Колко може да изпие човек, колко може да изяде? Ами като имаш 15 къщи можеш ли да ги обиколиш всичките?“
„Дъщеря ни София е голям пич. София е много мъдър човек. Дали си дойде с името, не знам. София по някой път имам чувството, че е по-голяма от мен. Стана на 14 години на 5 декември“, каза още гордата майка.
„Най-голямата ми мечта е само да съм жива и здрава. Винаги съм мечтала да имам много голямо семейство. Да живея в много голяма къща с много хора - внуци, деца, много обичам животни“, сподели телевизионната водеща.
