През 1973 Рикардо Бофил се натъкнал на неработещ циментов завод. Той бил разположен не далеч от Барселона и имал доста смущаващ вид: зданието се разпадало, а на територията му били оставени машини от времето на Първата световна война.
Ремонтът, извършен от Рикардо, струвал доста голяма сума пари. Но резултатът отговаря на очакванията. След частичната реконструкция, архитектът започнал работа по фасадата, която е покрита с растителност, а площта на завода била преобразена в съвременен стил.
Почти цялата територия е обхваната от растителност, което през летните дни, хвърля сянка върху зданието.
Една от стаите е превърната в конферентна зала.
Дизайнерите са работили по всяка стая поотделно, така че интериора на спалните, гостните, баните ще впечатли дори експертите.
В своя блог Рикардо казва: “Аз имам усещането, че моя дом… е като затворена вселена, която ме предпазва от външната страна на днешния шум и суета.”
Тук животът ми се случва в една непрекъсната последователност и между работата и свободното време обикновено има малка разлика. Този дом ме кара да отдъхвам и да си почивам.
В къщата можете да намерите роял, библиотека и голяма градина. Има офис, декориран в минималистичен стил. Огромни кули, които сякаш биха развалили цялостната картина на къщата, са въведени в интериора така неусетно, че запълват празното пространство.
La Fábrica – огромна сграда по своите размери. Работата по редицата помещения продължава и днес. За Рикардо придобиването на този завод е важно решение в живота му. Думите на Рикардо са, че никое от неговите решения не са били оправдавани, както този дом.
