Телефонът на Тони Дачева и стената й във Фейсбук преливат от честитки, след като преди дни тя сбъдна най-голямата си мечта – осинови момиченце. И въпреки че фолк певицата иска да държи детенцето си далеч от светлините на прожекторите, а не да си прави пиар чрез него като много нейни колеги в шоубизнеса, тя се съгласи да сподели пред наш репортер своето човешко вълнение от първите мигове, когато е чула думата „мамо”:
- Тони, здравей! Честито, вече си мама, нали?
- Да, да, наистина станах майка и това е нещо невероятно! Просто нямам думи, с които да изразя какво чувствам! Не съм на себе си от радост и вълнение.
Още съм изтръпнала от това, което ми се случва.
- Разкажи ни нещо за твоето детенце!
- Ако има начин, само за нея ще говоря, но не искам това да става пред медиите. От една страна, това може да се приеме отстрани като някакъв пошъл пиар, а аз не искам в никакъв случай това. От друга страна, това е много деликатна работа, защото, знаете, че детето ми е осиновено. Ако съм рождена майка, мога да преценя сама какво и докъде да кажа за него. Но аз не съм и затова не е редно да говоря. Много внимавам какво казвам, защото се страхувам думите ми, макар и безобидни,
да не рикошират върху него
- Добре, тогава ни разкажи само това, което прецениш. Например, откога сте заедно, колко е голяма?
- Ами заедно сме от Великден. Вярвам, че случайни неща в живота няма и това, че аз станах майка на тези светли празници, е знак Отгоре. Кръстих я Виктория. Тя е едно невероятно момиченце на няколко месеца! Съвсем мъничка е, още няма годинка, но скоро ще я навърши.
- Защо избра името Виктория за дъщеря си?
- По няколко причини – първо, това име на мен много ми харесва, звучи красиво. Второ, майка ми е Веска и може да се каже, че е кръстена и на нея. И, трето, избрах името Виктория заради смисъла му – означава победа. Чисто човешки, осиновяването е за мен най-голямата победа в живота ми, а вярвам, че е победа и за Виктория.
- Можеш ли да разкриеш къде видя за първи път Виктория и каква е била съдбата й дотогава?
- Съжалявам, но това не мога и не искам да го казвам. Града, в който я срещнах, ще запазя в тайна, както и всичко, свързано с нея. Защо е дадена за осиновяване и каква е историята й, е нещо, което ще запазя само за себе си. И то не само сега, а
завинаги
- Но ти нали си даваш сметка, че не можеш да опазиш от детето тайната, че е осиновено? Особено в град като Ямбол, и когато майката се казва Тони Дачева...
- Прекрасно си давам сметка, че тази тайна не мога да я опазя. А и през ум не ми е минавало да го крия. Затова и преди дни сама обявих, че съм осиновила дете, за да няма спекулации и клюки. Но само дотам и точка. Много съм мислила по въпроса още преди да осиновя детето. Наясно съм, че ще дойде ден, когато тя ще разбере, и аз ще бъда първата, която ще й го каже. Кога ще настъпи този момент, ще преценим заедно с психолог. Ще търся и професионална помощ как точно да й го поднеса, така че да е най-безболезнено за нея.
- А детето как се чувства в новия си дом при теб?
- Много добре се чувства! Тя е малка и нищо не разбира, но мисля, че усеща, че е на сигурно място. Че някой се грижи за нея, че й дава любов. Радвам се, че е спокойна, не плаче. Изобщо не е плакала! От време на време се събужда през нощта, ето, снощи пак се събуди. Станахме, поиграхме си и после пак си заспа.
- Как взе решение да осиновиш дете, трудно ли беше?
- Това решение го взех много отдавна. Признавам, че не беше лесно, много го обмислях. А сега съжалявам, че не съм се решила много по-рано! Това е невероятно усещане - да бъдеш майка, да се грижиш за някого, да живееш заради него – сякаш летя насън!
- Но ти само преди година каза в едно интервю, че още мечтаеш да родиш дете?
- Не сте ме разбрали - казах, че искам дете, не да родя. Това са малко различни неща. Аз отдавна си дадох сметка, че
нямам почти никакви шансове да родя собствено дете
От една страна, заради заболяването ми – знаете, че имам диабет. Не че няма жени с диабет, които не раждат, но при мен и възрастта си казва думата. Аз не съм на 25 години, рисковете са големи, а възможностите - малки. И като прибавим и факта, че нямам постоянен партньор, вече става ясно всичко. Не съм се заблуждавала, че вече имам реални шансове да родя. Затова за мен единственият разумен вариант бе да осиновя дете.
- Като стана въпрос за липсата на партньор в живота ти, сега търси ли се татко за Виктория?
- Да, сега трябва да намерим и татко /смее се – б.а./. Това в кръга на шегата, а извън нея – каквото е рекъл Господ, нека това да се случи. Аз съм безкрайно щастлива с малката Виктория. Хубаво ще е да има и татко и семейството да е в пълен комплект, но в никакъв случай пък не е задължително. Аз вярвам, че нещата се случват, когато им дойде времето.
- Сега, когато си имаш дете и то изисква доста време и грижи, ще спреш ли да пееш?
- В никакъв случай! Не съм спряла да работя, нямам и такива намерения. Продължавам да ходя по участия, а сега подготвям и нова песен. Детето изисква много грижи и внимание, но аз трябва и да му осигуря средства. Засега сама ги осигурявам, нямам алтернатива, затова ще продължа да работя. Когато ме няма, за Вики ще се грижи майка ми, тя е неотлъчно до мен и много ми помага.
- Новата ти песен има ли нещо общо с осиновяването, да не би да е посветена на детенцето?
- Не, не, няма никаква връзка. Това, за което ме питаш, вероятно ще се случи, но на по-късен етап. Сега ми трябва малко време да дойда на себе си и да се свестя от това, което ми се случва. Нека да изживея моята най-голяма радост, моята сбъдната мечта. Това е най-чистата обич и най-силната тръпка.
- Кой от колегите ти първи ти се обади, за да ти честити титлата „мама”?
- В интерес на истината, на никого не бях казала, но всички бяха в течение, че очаквам одобрение.
Процедурата е много дълга и тежка
Но когато го обявих официално, първо ми звъннаха Глория и Нелина, после Мустафа Чаушев. Отделно страшно много непознати хора и мои фенове ми се обаждаха, честитиха ми и във Фейсбук, за което благодаря на всички. Виждам, че хората се радват заедно с мен и това ме прави още по-щастлива.
- Усещаш ли, че теб хората много те обичат, и то искрено? За разлика от колегите ти, към теб няма злоба и гнусни коментари по форумите, даваш ли си сметка за това?
- Да, давам си сметка. И аз усещам, че хората ме обичат. Може би самият човек е отговорен за емоцията, която предизвиква към себе си. Каквото дадем, това ни се връща. Аз злоба в себе си нямам и не съм имала. Може би и затова ми се връща позитивна енергия.
- Какво искаш да дадеш на дъщеря си, мислиш ли вече за музикално образование?
- Ще й дам всичко, което имам, всичко, на което съм възпитана. Ще се опитам да я направя добър и достоен човек. Само се моля да е жива и здрава. За музиката - не знам – зависи дали ще има такъв талант.
- Мислиш ли сега да промениш нещо – да се преместиш в по-голямо жилище или в друг град?
- Не, аз преди 3-4 години си купих нов голям апартамент и тук, в Ямбол, си ни е добре. Аз обичам да съм край близките си. То човек никога не знае какво ще му поднесе животът, но поне засега нямам такива планове.
- Съжаляваш ли за нещо в живота си?
- Съжалявам единствено, че не се срещнахме с моята дъщеричка Виктория много по-рано. Това бих променила, ако можех. За нищо друго не съжалявам!
Едно интервю на Ани ИЛИЕВА
- Разкажи ни нещо за твоето детенце!
- Ако има начин, само за нея ще говоря, но не искам това да става пред медиите. От една страна, това може да се приеме отстрани като някакъв пошъл пиар, а аз не искам в никакъв случай това. От друга страна, това е много деликатна работа, защото, знаете, че детето ми е осиновено. Ако съм рождена майка, мога да преценя сама какво и докъде да кажа за него. Но аз не съм и затова не е редно да говоря. Много внимавам какво казвам, защото се страхувам думите ми, макар и безобидни,
да не рикошират върху него
- Добре, тогава ни разкажи само това, което прецениш. Например, откога сте заедно, колко е голяма?
- Ами заедно сме от Великден. Вярвам, че случайни неща в живота няма и това, че аз станах майка на тези светли празници, е знак Отгоре. Кръстих я Виктория. Тя е едно невероятно момиченце на няколко месеца! Съвсем мъничка е, още няма годинка, но скоро ще я навърши.
- Защо избра името Виктория за дъщеря си?
- По няколко причини – първо, това име на мен много ми харесва, звучи красиво. Второ, майка ми е Веска и може да се каже, че е кръстена и на нея. И, трето, избрах името Виктория заради смисъла му – означава победа. Чисто човешки, осиновяването е за мен най-голямата победа в живота ми, а вярвам, че е победа и за Виктория.
- Можеш ли да разкриеш къде видя за първи път Виктория и каква е била съдбата й дотогава?
- Съжалявам, но това не мога и не искам да го казвам. Града, в който я срещнах, ще запазя в тайна, както и всичко, свързано с нея. Защо е дадена за осиновяване и каква е историята й, е нещо, което ще запазя само за себе си. И то не само сега, а
завинаги
- Но ти нали си даваш сметка, че не можеш да опазиш от детето тайната, че е осиновено? Особено в град като Ямбол, и когато майката се казва Тони Дачева...
- Прекрасно си давам сметка, че тази тайна не мога да я опазя. А и през ум не ми е минавало да го крия. Затова и преди дни сама обявих, че съм осиновила дете, за да няма спекулации и клюки. Но само дотам и точка. Много съм мислила по въпроса още преди да осиновя детето. Наясно съм, че ще дойде ден, когато тя ще разбере, и аз ще бъда първата, която ще й го каже. Кога ще настъпи този момент, ще преценим заедно с психолог. Ще търся и професионална помощ как точно да й го поднеса, така че да е най-безболезнено за нея.
- А детето как се чувства в новия си дом при теб?
- Много добре се чувства! Тя е малка и нищо не разбира, но мисля, че усеща, че е на сигурно място. Че някой се грижи за нея, че й дава любов. Радвам се, че е спокойна, не плаче. Изобщо не е плакала! От време на време се събужда през нощта, ето, снощи пак се събуди. Станахме, поиграхме си и после пак си заспа.
- Как взе решение да осиновиш дете, трудно ли беше?
- Това решение го взех много отдавна. Признавам, че не беше лесно, много го обмислях. А сега съжалявам, че не съм се решила много по-рано! Това е невероятно усещане - да бъдеш майка, да се грижиш за някого, да живееш заради него – сякаш летя насън!
- Но ти само преди година каза в едно интервю, че още мечтаеш да родиш дете?
- Не сте ме разбрали - казах, че искам дете, не да родя. Това са малко различни неща. Аз отдавна си дадох сметка, че
нямам почти никакви шансове да родя собствено дете
От една страна, заради заболяването ми – знаете, че имам диабет. Не че няма жени с диабет, които не раждат, но при мен и възрастта си казва думата. Аз не съм на 25 години, рисковете са големи, а възможностите - малки. И като прибавим и факта, че нямам постоянен партньор, вече става ясно всичко. Не съм се заблуждавала, че вече имам реални шансове да родя. Затова за мен единственият разумен вариант бе да осиновя дете.
- Като стана въпрос за липсата на партньор в живота ти, сега търси ли се татко за Виктория?
- Да, сега трябва да намерим и татко /смее се – б.а./. Това в кръга на шегата, а извън нея – каквото е рекъл Господ, нека това да се случи. Аз съм безкрайно щастлива с малката Виктория. Хубаво ще е да има и татко и семейството да е в пълен комплект, но в никакъв случай пък не е задължително. Аз вярвам, че нещата се случват, когато им дойде времето.
- Сега, когато си имаш дете и то изисква доста време и грижи, ще спреш ли да пееш?
- В никакъв случай! Не съм спряла да работя, нямам и такива намерения. Продължавам да ходя по участия, а сега подготвям и нова песен. Детето изисква много грижи и внимание, но аз трябва и да му осигуря средства. Засега сама ги осигурявам, нямам алтернатива, затова ще продължа да работя. Когато ме няма, за Вики ще се грижи майка ми, тя е неотлъчно до мен и много ми помага.
- Новата ти песен има ли нещо общо с осиновяването, да не би да е посветена на детенцето?
- Не, не, няма никаква връзка. Това, за което ме питаш, вероятно ще се случи, но на по-късен етап. Сега ми трябва малко време да дойда на себе си и да се свестя от това, което ми се случва. Нека да изживея моята най-голяма радост, моята сбъдната мечта. Това е най-чистата обич и най-силната тръпка.
- Кой от колегите ти първи ти се обади, за да ти честити титлата „мама”?
- В интерес на истината, на никого не бях казала, но всички бяха в течение, че очаквам одобрение.
Процедурата е много дълга и тежка
Но когато го обявих официално, първо ми звъннаха Глория и Нелина, после Мустафа Чаушев. Отделно страшно много непознати хора и мои фенове ми се обаждаха, честитиха ми и във Фейсбук, за което благодаря на всички. Виждам, че хората се радват заедно с мен и това ме прави още по-щастлива.
- Усещаш ли, че теб хората много те обичат, и то искрено? За разлика от колегите ти, към теб няма злоба и гнусни коментари по форумите, даваш ли си сметка за това?
- Да, давам си сметка. И аз усещам, че хората ме обичат. Може би самият човек е отговорен за емоцията, която предизвиква към себе си. Каквото дадем, това ни се връща. Аз злоба в себе си нямам и не съм имала. Може би и затова ми се връща позитивна енергия.
- Какво искаш да дадеш на дъщеря си, мислиш ли вече за музикално образование?
- Ще й дам всичко, което имам, всичко, на което съм възпитана. Ще се опитам да я направя добър и достоен човек. Само се моля да е жива и здрава. За музиката - не знам – зависи дали ще има такъв талант.
- Мислиш ли сега да промениш нещо – да се преместиш в по-голямо жилище или в друг град?
- Не, аз преди 3-4 години си купих нов голям апартамент и тук, в Ямбол, си ни е добре. Аз обичам да съм край близките си. То човек никога не знае какво ще му поднесе животът, но поне засега нямам такива планове.
- Съжаляваш ли за нещо в живота си?
- Съжалявам единствено, че не се срещнахме с моята дъщеричка Виктория много по-рано. Това бих променила, ако можех. За нищо друго не съжалявам!
Едно интервю на Ани ИЛИЕВА
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
