Бургаската певица Тони Димитрова разплака Мрежата със своя тъжен пост, посветен на домашния й любимец Сара. Тя купила кучето си преди 8 години от зоомагазин и веднага го обикнала.
Вижте какво написа Тони Димитрова за Сара, което разплака цяла България:
"Когато те купих преди осем години, не исках да го правя. Преди тебе имах котка, умна и прекрасна, трудно понесох загубата й. Кака ти Маги все ми казваше, че иска куче, а аз категорично отговарях :никога!”. Все се сещах за Чико, пинчерът от нашата улица. Беше малък, сладък и все вървеше след стопанина си. Закачах го, той спираше за секунди и хукваше да не изтърве тате. Минаха 2-3 години, после стопанинът изчезна, а Чико чакаше до едно павилионче всеки ден. Върна се човекът, но явно беше болен и след няколко месеца си замина. И всеки ден, Чико стоеше и чакаше на улицата. Опитвах се да го заговоря, много ми беше мил, но не ме забелязваше. Чудех се къде живее, така и не разбрах коя е къщата, откъдето идваше.
Попитах хората, не можаха да ми отговорят. Тогава за първи път сякаш поисках куче. После Чико изчезна и никога вече не го видях. Може би е някъде там, при стопанина си и ситни след него. И когато те видях в магазина, в една клетка, мъничка, грозничка, мръсничка, те грабнах, защото ми дожаля, около тебе имаше много красиви кучета и ти беше незабележима. След няколко дни вече те обичахме. Кака ти те кръсти Сара, а аз те наричах всякак: Саче, Чиче, Мече, Кицка, и още и още. И ти все се обръщаше. И въртеше опашката с обич. Ама как я въртеше само, все ти казвах, че ще ти падне дупето от въртене! А когато започнахме да те учим да пееш, какво ли не ти пяхме, а ти реагираше на Уитни Хюстън,(Магито пееше), а аз онази песен за козата.
Побърквахме се от смях, бяхме щастливи трите заедно! Как ме чакаше да се върна от път, само като чуеше, че отключвам вратата, топуркаше с тъничките си крачета и ме гледаше с най-голямата обич на света. Как ме чакаше сутрин да изпия кафето, за да отидем на разходка, беше търпелива и добра, сякаш разбираше умората ми. А колко пъти съм ти плакала, споделяла, как ме гледаше с умните си оченца,лягаше при мен и в последно време се беше научила да се гушваш на врата ми! Ти никога не ме разочарова, не ме излъга, не ме нарани! Защото хората раняват, а кучетата обичат! Ти беше най-доброто и умно кученце, макар, че винаги ковваше новодошлите у дома по обувките или чорапите. А после ги заобичваше! Благодаря ти, миличка наша Сара, че беше в живота ни! Винаги ще те обичаме!"
