Доц. д-р Георги Рачев е най-опитният български специалист по климата и факторите, които влияят върху него.
Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки научни статии и трудове.
- Какво лято ни очаква оттук насетне? Налудува ли се лятото?
- Лятото си върви точно такова, каквото го прогнозирахме преди повече от месец - малко по-топло от нормалното. Оттук нататък бихме могли да очакваме периоди с по-ниски температури, както и периоди на горещи вълни. Такава добре изразена гореща вълна усетихме преди няколко дни. Температурните рекорди не можаха да бъдат подобрени, с изключение на някои места. Абсолютните максимуми не можаха да бъдат подобрени, макар че бяха доближени на 2-3 градуса.
До края на лятото има две големи прогнози - на Европейския център, който дава сравнително топло време с температури около нормалните, с половин-един градус по-високи от средните юлски температури от 23-24 градуса. Като казвам топло лято, това не значи, че няма да има периоди на по-ниски и на по-високи температури - както обикновено всяка година. Например миналата година също имаше две големи горещи вълни, една от които - около 18 юли, беше доста съществена. Тогава температурите в Пловдив стигнаха до 40 градуса. Сега термометърът скочи до 40- 40.5 градуса, което е съвсем нормално и естествено за периода. Очакват ни нормално по количество валежи, сравнително нормално разпределени.
Август също ще бъде нормален летен месец по отношение на средните месечни температури. Прогноза, която изглежда малко по-странна, е тази на американците, които предвиждат малко по-хладно лято в Европа, съответно и на Балканския полуостров. Засега тяхната прогноза не се осъществява - дори изминалият юни се оказва по-топъл от нормалното, с температури, по-високи от средните месечни с 1.5, на някои места дори с 2.5 градуса. Дългосрочните прогнози по принцип са малко като стрелба в тъмното, хвърляне на монета, гледане на боб, тъй като при тях влияят много фактори. Но мога да дам пример за изключително точна дългосрочна прогноза - мога да кажа какво ще бъде времето в Лас Вегас след 30 години.
И това съвсем не е шега. Лас Вегас е в пустинята, за 70-80 години през юли и август е валяло само един ден. Така че мога спокойно да кажа, че на 10 юли 2047 г. в Лас Вегас ще бъде топло, слънчево и няма да вали. И съм сигурен, че 97 процента прогнозата ми ще се сбъдне. По отношение на краткосрочните прогнози успеваемостта е над 90 процента. Последната вълна и последвалите дъждове с градушки бяха 100-процентово прогнозирани седмица по-рано
- За Балканите обаче едва ли бихте могли да давате такава точна прогноза.
- Естествено, тук на Балканите това не може да се приложи, тъй като сме район с много голяма динамика. Но определено след 15-20 юли започва период на много стабилно време, разнообразено от време на време с леко захлаждане и малко валеж. Това е типично за климата на тези райони. А Пловдив е известен като много горещ град през лятото с прочутите тропични нощи, когато дори минималната температура преди изгрев не пада под 20 градуса. Неслучайно градът е един от лидерите по отношение на абсолютните максимални температури в България.
- Има ли шанс тази година да минем рекорда на най-горещите лета?
- Едва ли. През 2012 г. беше най-топлото лято в климатичната история на България, откакто се водят изследвания. Средномесечната температура през юни 2012 г. беше с над 4 градуса аномалия, за юли аномалията беше над 3 градуса. Имаше ежедневно непрекъснато подобрени рекорди. В Пловдив имаше период от близо 50 дни с максимални температури над 30 градуса, всеки божи ден. Тази продължителност беше абсолютно уникална и лятото на 2012 г. ще остане във всички учебници по климатология и метеорология като най-топлото лято на всички времена, с убийствено горещи юни, юли и август. Въпреки продължителните жеги обаче, абсолютни максимуми не бяха отбелязани. Най-топлите години през този век са 2000 и 2007 г. , когато са отбелязани рекордни температури.
- Сигурни ли сме в абсолютната максимална температура за България, измерените в Садово през 1916 г. 45.2 градуса по Целзий?
- Има сериозни съмнения, че тази температура не е измерена правилно. Неслучайно преди 3 г. Световната метеорологична организация детронира известното либийско градче Ел Азизия край Триполи, което държеше рекорда за най-висока температура с 58 градуса по Целзий, регистрирана през 1922 г. По температури от съседни места се доказа, че няма как да е измерена толкова висока стойност. В момента реално доказана най-висока температура, измерена на земята, е тази в Долината на смъртта в САЩ - 56.7 градуса. Същите са съмненията и по отношение на измерената на 5 юли 1916 г. в Садово температура, при положение че в съседните селища температурите са с 1.5-2 градуса по-ниски.
Пловдив е сериозен претендент за рекорд - на 5 юли 2000 г. на летище Крумово край Пловдив е отчетена температура 45 градуса, а в квартал „Тракия” термометърът е показвал 44 градуса. По същото време в Ямбол е 44.4, в Ивайло, до Пазарджик - 44.2. Това са нормалните максимални температури за района на Пловдив, който е едно от най-топлите места в България. Заедно със Сандански и Русе вашият град формира трите колоса на най-високите температури у нас. Високи са стойностите и в Чирпан, Хасково, Пазарджик, но всички те са в ареала около Пловдив, Горнотракийската низина.
- Ще има ли още градушки?
- Те са много трудно предвидимо явление.
Обичайно биха могли да се предвидят от днес за утре. Никой не може да каже научно обосновано дали след 10 дни ще паднат градушки. Пълно безумие е да се разчита, че някой ще прогнозира със сигурност градушки в периода 25-30 юли например. Но трябва да се има предвид, че след 15 юли рязко намаляват условията за формиране на градушки. Май, юни и първата половина на юли са периодът, в който може да се очакват градушки. Изолирани градушки могат да се видят и през втората половина на юли и през август, но те обикновено са резултат от строго определени условия за конкретното място. Така че с всеки изминал ден оттук насетне вероятността за градушки става все по-малка. Това е доказано средностатистически за период от над 50 г.
- Какво решение предлагате за актуалния проблем с Изпълнителна агенция Борба с градушките, чиито служители излязоха на стачка за по-високи заплати?
- Това е напълно излишна структура. Дирекцията се издържа от бюджета, т. е. плащаме всички ние. Много просто - от научна гледна точка дейността им е с недоказуема ефективност. Неслучайно с Индия и още няколко страни останахме последните, които водим безсмислена битка, като се борим по този начин с купесто-дъждовните облаци. Да сондираш купесто-дъждовен облак със сребърен йодид е все едно да ловуваш африкански слон с карфица. Неадекватни са подобни действия, това е наука от времето на СССР отпреди 50 години. В САЩ във всичките 23 южни окръга активното въздействие върху атмосферата е забранено със закон.
Какво става при нас - всъщност Дирекция Борба с градушките охранява земеделска земя на частни стопани, а за това плащаме ние. Не е честно, а е и забранено в ЕС. Защо е необходимо всички да плащаме данъци, за да се охранява земята на частни собственици? Да не говорим, че тези хора работят 3-4 месеца през годината. Темата е дълга, болезнена, конфликтна. А е толкова просто - застраховайте се и каквото Бог реши. Така правят в белите страни. Какво ще е времето по дни и часове може да видите в рубриката на БЛИЦ, в която ви информираме в реално време какви са климатичните условия в страната.
- Променя ли се толкова драстично климатът у нас, че да има опасност от изчезване на растителни видове?
- Категорично не. Просто климатът в района на Горнотракийската низина става малко по-топъл, главно през зимата и през лятото. За последните 30 г. има увеличаване на средните годишни температури с около 0.5-0.7 от градуса, което не е съществено. Напротив, тези температури дават възможност за рязко увеличаване на фотосинтезата, при което районът става по-зелен. По-топлото време не води към по-големи катастрофи. Климатът в последните 10 години става и по-влажен. Това са нормалните колебания и цикли в климата. Често се спекулира - при 3-4 по-топли години се прехвърляме напред във времето и очакваме след 20 г. да кипнем. Това е несериозно, просто търсене на медийна сензация.
Сериозната наука показва леко покачване на температурите, което не води до катастрофи. Сушата и засушаването в Горнотракийската низина не са от вчера, а откакто съществуват метеорологични наблюдения в България. Нормалният ареал на камилите си остава далече на юг от Пловдив. За изчезване на видове не може да се говори. А заплахите, че у нас скоро ще тръгнат камили по полето, са напъни на някои учени да получат медийна изява.
- Случват ли се гафове с прогнози?
- О, да. Намаляват, но се случва. Например януари ни изненада - прогнозата ни беше, че ще е нормален, дори малко по-топъл от нормалното. А се случи лют студ, което беше 5-процентната вероятност в цялостната прогноза. Насложили се процеси превърнаха Балканите в най-студеното място на Земята през януари с минус 3 градуса. Няма обяснение защо Балканите бяха най-студеното място на Земята през януари с минус 3 градуса температурна аномалия, т. е. по-студено от нормалното за цял месец.
- Ще се стопят ли глетчерите или учените ще ги спасят със специалните одеяла?
- Не, глетчерите се отдръпват навсякъде - това е индикатор, че светът става по-топъл. Някои от глетчерите в Алпите са се отдръпнали на повече от 100 м височина за 50 години. Но това не е фатално. Голямата част от човешката история е минала при по-топло време. Живеем в края на един от последните ледникови периоди. Земята е била доста по-топла като обитание преди 15 000 години. А последните 10 000 години се отличават с изключително равномерна температура и бавно изменение на климата, колкото и куриозно да звучи. Щастливи сме, че живеем в климатичен оптимум в този момент. - Имате ли любим виц за жеги? - Имам любима фраза на добрия войник Швейк: Никога не може да е толкова зле, че да не може да стане още по-зле. Този изригващ оптимизъм е много подходящ за жегите - дори и най-голямата трябва да се изтърпи. Ако приемаме с усмивка игрите на природата, ще живеем в хармония с нея.
