Трагедията, при която загина ученик от Американския колеж

още не могат да се отърсят от шока и не могат да повярват, че него вече го няма. Ексклузивно пред БЛИЦ децата споделиха за своя приятел и за последните му минути.Вчера Д.Т. имал редовна програма. Дошъл на училище бодър и весел – такъв, какъвто бил винаги. Последните два часа класът му имал физкултура. Загрявката започнала с редовните тренировки – бягане за издръжливост и 50 метра спринт. После момчетата започнали набирания на лост. Д.Т. се набрал 7 пъти. След като спрял, споделил, че му е малко лошо. Учителката го накарала да се отстрани и да си почине, докато се почувства по-добре. Д.Т. обаче настоял да си довърши серията и направил още 8 набирания. След като спрял, се отделил от уреда и направил няколко крачки. Строполил се пред изумените погледи на съучениците и учителката си. Тя реагирала светкавично – навела се над Д.Т., извадила му езика и започнала да му прави сърдечен масаж. 

В това време пристигнал и лекарят на колежа, който също се заел да реанимира момчето. Правил му дишане уста в уста и не спирал да поддържа сърдечния ритъм.

Следващите минути се оказват фатални за Д.Т. Преподавател американец, който не знае български, набира 112. От там молят да се обади българин. Слушалката взима друг преподавател и обяснява, че ситуацията е критична – момчето е много зле. От "Спешна помощ" питат за адреса – не знаят къде се намира Американският колеж. Две деца хукват към портала, за да обяснят на идващите спешни медици къде се намира припадналото момче. Минутите се нижат една след друга. Близо 15 минути няма линейка. Учителите не чакат повече - за да бъде транспортирано момчето по-бързо, то е откарано с личния автомобил на един от учителите до болница „Грийнберг". По пътя обаче детето издъхва.

Днес психолози са разговаряли с всички осмокласници. Разговаряли са и с най-добрия приятел на Д.Т. Момчето е споделило, че той е имал сърдечни проблеми. Припадал е, когато е бил в 4-ти клас. Защо обаче не е бил на специален режим в часовете по физкултура, никой не може да каже. Вероятно се е чувствал добре, може да не е искал да го смятат за различен, навярно се е чувствал здрав – така, както може да се чувства едно 14-годишно дете. Дете с мечти и планове за бъдещето.

А Д.Т. мечтаел – искал да свири на любимата си китара и да направи своя група. С нея щял да свири при завършването на випуска си. 
„Беше красив като ангел. Добър, слънчев... Сега е с ангелите, там горе”, не крият сълзите си приятелите на Д.Т. "Беше силен – и така си отиде. Набра се 8 пъти – и пак се оказа победител. Такъв беше той - победител!”, споделят с болка децата.